Съвременни български любовни романи

БУТИЛКА ВИНО

Скандал прониза гробна тишина, изрекоха се думи тежки, омразата нахлула в две сърца, бе придружена със нападки тежки. Навсякъде ухае на раздяла, а тя вещае смъртна самота, усмивката, която любовта ти дава, сякаш замръзна в гробна тишина. 

Във въздуха ухае на парфюм, след него само аромата му остана, захлопна се врата отвън и болката душата ми сковава. Сълзи проливат се от моите очи и стискам снимката, скъп спомен мой от татко и моля се сълзите ми да пресуши и болката от мене да отнеме. 
Той тръгна си и в стаята е празно, остана само аромата на парфюма, цигареният дим над мен да висне, да ме обгръща в сивата мъгла и да се моля, помогни ми татко.
Раздялата, тя толкова е тежка, когато чуеш, че вратата се затръшва и празнотата те обгръща с трясък, сърцето на парченца се разпръсва.
Във този миг ти осъзнаваш, зловеща истина, оставаш сам, и тази дума с трите букви сковава твоето сърце във лед, за всички каменно то става.
Съзирам там на шкафа прашна, бутилка вино с горчив аромат и грабвам я веднага - с цел мъката във алкохол да давя. Отпивам глътка вино със гримаса, горчиво е като живота мой, със всяка нова глътка, все по безпаметна аз ставам, такава е и любовта с горчив привкус.
Света за мен става по розов, след всяка нова глътка- по-добър, и мъката си  мигом аз забравям, ах колко хубав е светът навън. И не усещам вече липса, със виното се чувствам по-добре, но всяка глътка е така горчива, така горчива е и  любовта във мен.
След миг бутилката е вече празна, светът пред мене се върти, но сълзите отново се явиха, не може вино мъката да потуши. А самотата пак е вкъщи, обгръща ме със ледени ръце, кори ме за това , че любовта си тръгна, прекрачи прага и всичко ми отне.
Взе ми мечтите, топлите ръце, които ме прегръщат вечер, взе ми целувките, очите ми отне, които гледаха ме нежно.
Сега сама съм, а до мен е тишината, дори и виното проля се в мойта кръв, но то не може да прогони самотата дори с тръпчиво-сладкия си вкус.
Любов върни се, не си тръгвай, без теб живота ми пропада в пропастта, а опиата трае кратко, след него по-дълбоко падам във бездната на любовта. Любов, зова те в тази нощ, ела и прегърни ме, стопли премръзналите ми ръце, леда в сърцето ми ти изгони го и заведи ме в твойте светове, в които всичко е прекрасно и няма ревности, измами и лъжи, дори да бъде в царството небесно- ела Любов и там ме отведи.