Съвременни български любовни романи

Както казват хората

   ,,Както казват хората” бе нашата шега– където и да ходим, каквото и да правим, с нея упорито не се вписвахме сред хората на нашата възраст. И не само.Но бяхме заедно и това го правеше страхотно. Нашата споделеност ни открояваше както от наконтените хлапета по модерните нощни заведения, така и от тези които умишлено бягаха от статуквото и си предаваха ореола на ,,различни”. Но ние не го целяхме – ставаше случайно.

    Във всякакви ситуации тя често се шегуваше че ,,хората” не биха разбрали нашия език и този малък – голям свят който обитаваме дуетно. Чувахме много твърдения, но разминаването с нашите характери беше космическо, затова каквото и да казваха ,,хората” (които и да са те), ние някак си… никога не им вярвахме.

   Тъкмо си обещахме, че така ще е и занапред и… тогава се случи за пръв път. Още същата вечер –  бях я изпратил до тях след поредната среднощна разходка из ухаещите на липа по това време на годината алеи на морската градина и отключвах входната врата пред нас, когато телефонът звънна. Беше тя. Разказа ми как у дома е намерила жълта калинка, а според ,,хората” било на късмет –  означавало щастлива любов. Този път каза, че е повярвала в тях. Повярвах и аз.