Съвременни български любовни романи

Сладкото лимонче

    ,,Нищо не ѝ разбирам на тази дескриптивна геометрия”– мислех си аз в минутите на последната за седмицата лекция в университета. Тъпометъра ми сочеше връхната си точка, а минутите като че ли се нижеха все по- бавно. Тогава обаче не осъзнавах, че това е началото на една вълнуваща история…

   Лъчите на вече гаснещото слънце посочиха, че е време да се прибирам, затова се запътих към автобусната спирка. Приятелите ми щяха да ме чакат в уютната гръцка сладкарничка на центъра.  Когато прекрачих прага ѝ осъзнах, че съм подранил. Уморено се свлякох на моята маса и изкарах луксозен екземпляр от ,,История на изкуството”, която си бях взел от библиотеката – най- сетне нещо интересно! На  една от масите по- встрани група момичета, очевидно на моята възраст, оживено бъбреха, а най- хубавата от всички звънко се смееше. Не щеш ли, погледите ни се срещнаха, а аз смутено зарових очи обратно в книгата…

–        Чай с мед, моля – казах на кипрата сервитьорка и прелистих към главата за модерно изкуство…

    Когато донесоха поръчката ми, вдигнах поглед, несъзнателно захапах лимоненото резенче и тръпчиво присвих дясното си око в гримаса. Хубавото момиче от съседната маса ми отвърна със същото –  закачливо ми намигна с дясното си око в отговор. Осъзнавайки неволния си сигнал се почувствах едновременно засрамен и изненадан от ответния отклик. Точно в този момент на дивана до мен насядаха тъкмо пристигналите ми приятели, вечно спорещи за изкуство, а аз не смеех да погледна отново към непознатата.

    Само след няколко минути периферното ми зрение ми подсказа, че момичетата стават и се отправят към изхода. Събрах смелост, за пръв път надигнах глава и ги изпратих с поглед, а непознатата чаровница се обърна прокраднато през рамо и отново ми се усмихна за довиждане. Този път се усмихнах и аз.

    В този момент си мислех, че повече няма да се видим, а всъщност това бе едва първата ни среща. На следващата вече седяхме на една маса, а в последствие се оказа, че сме и колеги. Винаги когато стане дума за чай се сещам за тази неловка случка и за срамежливия си поздрав. А какво се случи с момичето ли? Ще ви разкажа друг път…