Съвременни български любовни романи

Militat Omnis amans*

Пише сърцато за нея

отново и отново поета,

но вместо панацея,

се оказа любовна  вендета!

Тя не е жена –

макар момиче младо,

носи тя война,

като ходещо торнадо…

Мечта неутолима

в безкрайна дозировка,

сърцето – Хирошима,

а тя – бомбардировка!
Съсипва, без да пита,

събаря тя стени,

драсва в миг кибрита,

а душата ми гори!

И ме гледа от своя затвор –

буреносна, разваляща времето,

скрита в любов – бутафор,

в на дервишови танци въртенето…

И тъй в отрицателна кота,

държи се, като със враг.

Победната песен е нота,

а черен е белият флаг.

Дали развръзката знай се?

Нямам пред тебе стратегия.

С мене ти бързо отдай се

на друга една привилегия!

Кой ли тука греши   ,

между двата ни свята?!

Недей!

С мен посрещни

тържеството

на

сетивата…

 

 

*Всеки любовник е войник, любовта е война.