Съвременни български любовни романи

Тя търси него, той търси друга

Ана бе харесвано момиче, което с годините се превърна в жадувана млада жена. Бе надарена с изваяни форми, за поддържането на които не се налагаше да се поти във фитнес зали. Буйните ѝ коси играеха с вятъра и величествено падаха върху крехките ѝ рамене.

   Жените ѝ завиждаха, защото мислеха, че може да притежава всеки мъж, стига да поиска.

А тя все не намираше достатъчно богат субект, в когото да се влюби, докато един ден крупен бизнесмен на средна възраст не се изпречи на пътя ѝ. Тъкмо завършваше средно образование и се чудеше накъде да поеме, когато той я пое изцяло в свои ръце. Като начало ѝ купи лека кола, после – разработен салон за красота, с най-добрите козметички в града... Нищо че беше женен и с трийсетина години по-голям от нея, нали имаше това, за което тя винаги бе мечтала – много пари...

   Годините минаваха, а Ана не се влюбваше в него. Но не ѝ се налагаше – той и така задоволяваше всичките ѝ капризи. Животът плавно я носеше, удобно подпряна на лукса и сигурността...

   Вечерта, когато празнуваха 20 години връзка, тя за първи път се замисли сериозно за промяна. Той вече беше остарял, трябваше да го замени с друг. И тя започна да търси. Година, две, три – не намираше достоен заместник. Постоянно попадаше на мъже с по-малко пари от нея. Но на четвъртата Съдбата я срещна с подходящия кандидат. Не беше бизнесмен като първия, но имаше толкова недвижимо имущество, че можеше само от наеми безгрижно да изживее няколко живота. Беше разведен и възрастта му бе близка до нейната. Ана вече си разрешаваше да се влюби... И се влюби с цялата сила на любовта, която от години дремеше някъде дълбоко закътана в нея, чакаща удобен момент да изригне....

***

   Измина година, откакто се запознаха. Ана беше влюбена до уши, а новият ѝ приятел лека-полека започна да страни от нея. Той беше гъвкав и изобретателен в лъжите си. Измисляше най-невероятни оправдания, за да не прекарват всички вечери заедно, но на нея и през ум не ѝ минаваше, че някой мъж (който и да е той), може да я избягва. (Всъщност, тя беше съхранила впечатляващата си младежка фигура и на 41 години изглеждаше като на 25).

Улисана в правене на бъдещи планове, тя не забелязваше обрата, който се задаваше.

Искаше на всяка цена да забременее. Повтаряше си, че трябва да му роди дете. Че това е моментът и той е човекът.

   Когато разбра, че желанието ѝ е на път да се сбъдне, тя не беше на себе си от щастие. Рееше се в облаците и се чудеше как да му съобщи радостната новина. Трябваше да е тържествено, незабравимо...

   Един следобед той ѝ се обади и след обичайните любезностти ѝ каза, че трябва да поговорят. Тя помисли, че ще ѝ предложи брак и сигурна в предположението реши да го покани в апартамента си и да го изненада.  

   Вечерта поръча специалитет от любимия си ресторант, украси с празнични детайли масата и зачака. Когато той се настани удобно, тя наля вино в чашите и вдигна наздравица за техния наследник. Успя да го изненада, но неприятно. Въпреки това, той запази самообладание и след кратък размисъл ѝ обясни, че ще ѝ подари апартамент, в който да отгледа детето му, но няма да живее с тях...

Беше намерил жена с повече пари от него…