Съвременни любовни романи

ВЪЗКРЕСЕНИЕ В КОСТА БРАВА

Помниш ли когато се молех да съм мъртъв,

неиздържал изпитите на времето,

яхнал го като Мустанг, препускащ в галоп-

една тъжна люлка бе за бремето.

И отправил се към безкрая от жарава,

препречиха бягът ми твоите усмивки,

озаряващи плажовете на Коста Брава-

отдавна погребаните ми райски отбивки.

Походката ти бе амалгама от феерии,

Венеринен воал бе роклята ти от басма,

Ефросиновите ти очи бяха гений,

който възкресяваше духа.

Прегръдката ти бе сомбреро-

сенчица от слънцето на сатаната.

Целувката ти бе сангрия,

спасила душата на нещастния Ромео.

Смехът ти бе пристанище

от домовете ми в зловещи мотели,

в които пребивавах смачкан,

и рисуващ те с въображаемите пастели...

 

...цял живот бях писал,

докато дните изтичаха като пясък межуд шепите,

в моите ментални Копакабани,

създадени, за да не полудея от самота,

за цветето, което съм обичал-

антипод на всичките измами.

Безнадеждни бяха моите пространства,

ала сега ти изпълни ги насред прибоя-

съживи най-красивото от всички царства.

Запали мъртви искрици,

изпи горчивите сълзици,

и издигна паметник на грацията и покоя.

И сред бреговете на Коста Брава,

нежно галени от вечерните мелтеми,

ти възроди бога, вечна обич моя.