Нирвана - Венко Димитров

Лиско е лъвът в малкото котешко царство на двора. По-скоро полярна лисица, той е почти изцяло бял с някоко рижи островчета. Но когато го погалиш с пръст по челото, лъвската му глава се издължава в хитра и усмихната лисича човка. Царица пък е Лисанка. Тя е като двойник на Лиско, но значително по-едра и с човешко лице. Той е мълчалив и затворен в себе си, тя – бъбрива. Когато Лисанка види добър човек, започва да му говори на различни езици. Издава всевъзможни сигнали освен няколкото вида мяукане. Когато усети лош човек, изчезва. Крие се още преди да се е появил, ако е много зъл. Саможивият Лисан е властелин на този и съседните дворове. Респектира с присъствие всички приходящи котки, а по-малките кучешки породи – чрез спокойствие. Понякога Лисанка доминира. Ако Лиско посегне с лапа към малко коте или друг с неговите габарити изквичи жално, тя се намесва. Колкото и да е плашлива, в такива случаи става самоотвержена и всеотдайна. Засилва мечешкото си туловище с най-истеричния си крясък и се възцарява мир. Понякога за отплата при такива интервенции, Лиско я гощава с лапа по муцуната.

Когато не е доброто дебело момиче, Лисанка краде чужди котета. Изчезва с дни и след това се връща с някое поотраснало коте, което я има за своя майка. И докато е на двора, тя е негова майка. Бди над него, не си доспива, учи го да се катери по дърветата, къпе го.

Друг неин порок е да засмуква като прахосмукачка всичката храна, която види. Останало й е като навик от срещите със зли хора, които са я затваряли в помещение без прозорци, за да умре уж случайно. От да се занимава с човешките проблеми, тя няма време за свои котенца. Говори се, че някога е имала с Лиско едно бяло с жълто. В деня, в който го е представила пред добрите хора, които я хранят, то е изчезнало безследно в калника на паркирана кола.

Писукащите кражби на Лисанка запознаха много съседи един с друг. Главно едни добри хора с други добри хора. Тези, които ги хранят се заговарят с други, които ги хранят и до този момент дори не са и поздравявали. Често тези котенца както са се появили, така и изчезват тайнствено. За някои се знае, че добрите хора са ги прибрали или са се свързали с добри хора от други квартали и градове. За останалите котенца се подозира, че са имали фатална среща с злите хора. На тези, на които не им беше ясно, че Малката хиена – куцата стара мома, която се киска като хиена докато краде от общите пари като домоуправител и плете интриги, разбраха, че не е читава по уплашените очи на котките. В котешките очи може да се прочете всичко, което е важно за един човек. Че другата хихикаща гадина – Дъртата хиена, майка на Малката, хвърля рибени кости на котките, за да си набодат червата и да умрат, че сестрата на Малката хиена, която забива шишове в саксиите, не би било нехуманно да бъде бодена с тях, че другата стара мома, която залива изтривалката си с оцет и чийто племенник се обесил на тавана не го е направил, защото леля му е мила жена. И двете стари моми притежават големи и просторни апартаменти. Празни като мястото, където би трябвало да бъде душата им. Озлобени са не защото са недъгави и самотни. Природата е направила така, че да не се възпроизвеждат, защото са зли.

А някои крият, че мразят котките. Щом крият, може и да разбират, че омразата им не е хубава. И може би има надежда за тях. Стара мома с котка може би не е нещо лошо. Може това да е мисията й в живота. Или на котката до нея. Не е задължително човек, който обича животните да е добър човек, но задължително такъв, който ги мрази, не става за нищо. Котките са тук, когато си обладан от бесове, за да преработят всичката нечистотия, с която си се задръстил. Затова и най-старият – Лисан, най-често проклетясва и раздава лапи. Тежат му греховете на хората около него и се отърсва от тях като тича по двора.

Това го разбра и пишещият тези редове не толкова стар ерген. Години наред задръствах жилището и сетивата си с всякакви отпадъци, които ме задушаваха. Докато не ми се притекоха на помощ котките. Първата трудно се справяше, но си повика подкрепления. Бяха нужни цели четири. С подкрепата на още две-три дошли в критични моменти. Успяха да съдерат и опикаят най-ценните ми съкровища до степен да ги изхвърля, с което отворих в живота си място за светлина. Едно от нещата, които изплуваха изпод боклуците бе една тетрадка. Някога в нея записвах идеи, мисли, неща, които е хубаво да се споделят. Най-важното, което искам да остане от тази тетрадка е, че всеки двор е едно котешко царство. Всяка улица е арена на борба за вашата душа. Хора, отворете сърцата си за някое същество, пуснете котка при вас и тогава ще бъдете хора, тогава ще имате душа.