*** - Елисавета Белеганска

 Още в началото на единайсти клас си извадих БДЖ карта, защото пътувах все по- често до столицата. С влизането, времето винаги се разваля, а след слизането от влака, краката ми нацелват онези дълбоки и кални локви. Така всеки уикенд с мокри кецове кръстосвах сивите улици, пълни с наведени глави и все затворени хора- столичани.

 Нямаше случаи, в който да не посетя любимата си антикварна книжарница на улица Гладстоулн. Затова бързо пристъпих по снега, за да се стопля сред старите книги с чаша чай от антикварния старец. Още преди да свия в пряката започнах да развивам дебелия, жълт шал, да не губя време.

 Уви! Вратата на книжарницата беше затворена с един от онези големи и ръждясали катинари, а една скромна дама сякаш я пазеше отпред. Силно разочарована, изпуфтях, а между снежинките се разнесе дима от горещия ми дъх.

- Да ви помогна с нещо, младо?- миришеща и много бледа, се подаде грозноватата старица.

- Едва ли ще можеш.- още по ядосана ѝ обърнах гръб.

- Ей, я не ми говори така!- разкрещя се бабичката.реших да я игнорирам като повечето хораи си отворих телефона.

- Ти, от къде си бе? Я кажи, кажи де, кажи!- още по- силно закрещя , пък аз си я игнорирах. А тя и не се отказваше, писна ми!

- От Враца съм!- креснах, а тя се фръцна и смотолеви едно „ личи си“. Личало си, та аз българска филология следвам, каро речник съм, но си личало.

- Че какво си личи? Ти да не би да ме познаваш?- старицата се подсмихна, пък се зави с продраната си жилетка.- Хайде, кажи, какво толкова си личи?

- Ми че си от Враца бе! Една така избухлива, мъжка мома си!- какви моми намеси, хич не схванах.-  На теб как ти викат?

- Елена съм.– смотолевих пък кимнах към нея.

-Аз съм Богдана, от село.- изкиска се грамогласно и затърка ръце, че да ги стопли.

- А като си от село, какво правиш тук?- нямах друга работа, заговорих я, пък после ще се скрия в някое кафене.

- Че аз, цял живот съм там, бе. Тук за вестници идвам, за печката.

- Парно, нямаш ли си? Нали сме 21-ви век?

- Абе, то един век, аз с печка си живувам и със старото си, обичайте там, на който баба ти те е учила.

- Нямам баба, пък обичайте, то зимата освен Коледа какво да правиш?- аз подаръци само раздавам и скромна трапеза.

- Че как какво, то зимата са най- хубавите! Да ти разкажа, аз като млада, ма твойте години. Ей че хубаво!- засмя се, пък цялата се развесели.

-Хайде, разказвай.- седнах на стълбичките до нея и я заслушах.

- Ти знаеш, на 8-ми януари, бабин ден се празнува. Та на село, годината хич не я помня, ала случката, всеки ден! Още от изгрев и аз с майките, на чешмата за прясна вода, пък котлетата окичени със здравец, то мирише, чудна гледка!

Предишната вечер със сестра ми сме направили погачи, за бабата, та баници, варена кокошка и задължително бъклицата с ракия. И аз бързам по баира, че невеста бях станала, пък мъж, никакъв не идва.

А у бабата, целувах ръка, полях я и храната и носих, както се прави. Нарече ни тя и с другите моми, като започнахме едни песни, Елено,та едни гайди, цялото село ехтеше, до вечерта, гората и тревата с нас въртяха хоро.

И с песен на уста, всяка потегли към вкъщи! Запалихме по едно дърво и огрявайки пътеката, всяка у дома. И аз в тъмното портата отварям и Асен. Обръснат, изпъчил гърди и в едната ръка стиснал шапката. Правихме що правихме ний, Елено, говорихме, пък аз порумена се прибрах, а той с китка в ръка. Още на другия ден се появи да ме откупува от татко ми. Ех, тоя Асен, такъв мъж да имаш Елено, а дано!- затюхка се баба Богдана, пък сведе глава.

- Аз за мъж не бързам, бабо, пари да има, пък любовта цял живот ще я гоня.

- Не така, бе Елено, без мъж за къде? Къща без мъж, жена сама не бива!- закашля се и забелязах че трепери, бяхме стояли дълго време върху замръзналите стълби.

- Ще ти донеса чай,ти стой тук, пък ще продължим. Сега се връщам.

 И тичешком към кафенето. Бързо взех парещите чаши с билков чай и леко разливайки го, право към старата дама. Опарих си ръцете, краката ми замръзнаха, ала като се върнах и следа нямаше от бабичката.

 Снега засили, скритата книжарничка работеше, а аз с двата чая стоях, сама сред думите на баба Богдана от село.