„Софийски потайности – история за извънземно“ - Павел Павлов Павлов

Една тиха лятна вечер си играя с приятели навън в хубавото, но и опасно градче  София.  Аз Павел-младши-трети съм на 9 години и имам много приятели. Обичам игрите навън и често се събирам с приятелите си. Страхувам се от тъмното и никога не съм оставал вън след залез слънце.

През този ден така се залисахме в игри, че изведнъж се оказах в тъмното, пълно със всякакви опасности, загадки, кътчета и потайности.

Сърцето ми заби лудо, в мен се блъскаха страхът и любопитството, мозъкът ми беше изтръпнал в очакване на нещо... тайнствено, зловещо или просто загадъчно...

Тогава моят приятел Никс ми каза, че в къщата отсреща се крие извънземно. Лара, Сара и Дидо също потвърдиха.

Аз разбира се, не им повярвах, помислих, че искат да ме сплашат и започнах да се смея. Смехът ми постепенно се превърна в нервно хриптене. Обзе ме любопитство и решихме да влезем в къщата да проверим.

Стигнахме до тъмната празна къща, със свито сърце влязох вътре, приятелите ми ме следваха. Започнахме да проверяваме пърия етаж. Кухнята беше доста разхвърляна, но нямаше никой в нея. Качихме се на втория етаж и започнахме да надничаме в стаите, но и там нямаше следи от извънземното.  Така в тази къща не намерихме нищо.

Излизайки от нея обаче, чух странни звуци, които се носеха от съседната къща. Предложих на приятелите да проверим в нея, но те отказаха.

Моето любопитство надделя над страха ми и се запътих към къщата. Още щом стигнах там, нещо отвори вратата и изведнъж го видях. То надничаше зад вратата – извънземното.

Изведнъж изкочи и започна да ме гони. В бързината грабнах една дебела пръчка и започнах да се боря с него сам. Приятелите ми бяха избягали. Но аз успях да го победя и се отскубнах. Веднага започнах да тичам към вкъщи. Страха ме беше напуснал, но на негово място се появи възбудата от преживяното.

Тази нощ не можах да мигна. Това обаче не е краят. Виждах през прозореца някаква синя светлина и тяло на извънземно.

Знаех, че то идва за мен...