Да си търсиш майстора - Лия Валс

Аз съм провинциалистка до мозъка на костите. Същевременно обаче през целия си живот съм се опитвала да избягам от селското и еднообразното. Винаги готова да експериментирам, неведнъж съм се озовавала в центъра на центрофуга от неприятности, след което едва се оправях от световъртежа и ми трябваше време да проходя в права линия. После отново ми доскучаваше и тръгвах да търся майстора. Доста майстори съм срещала през живота си, но самата аз майстор не станах. Само дето ми останаха едни тайни съновидения, с които сигурно ще се явя и при свети Петър.

Преди доста лета, когато младостта ми летеше като най-бързото хвърчило, се случи нещо, което смути за дълъг период вътрешния ми път. Детето ми беше на 5 години, а аз на малко по толкова. Мъжът, с когото живеех, си беше тъпанар и мухльо, какъвто продължава да е и сега, но тогава бе непоносимо за мен да съм само с него и търсех истинската тръпка. И я бях открила в лицето на един чистокръвен циганин. То какъв да намеря в село като нашето. Пък те, пустините, знаят как да омаят авантюристка като мен. За търсачка на силни усещания бях попаднала на правилния човек. И тъй като предвидливо бях записала магистратура в София, поводи за пътувания винаги се намираха, та дори и да не стигах винаги до университета. Имах си и вярна дружка - Кари, при която нощувах, ама често само на думи. И тя като мен пълна с приключения и майстори, ама по майсторка от мен.

Случки колко щеш нанизахме в нашия споменик. Нагледах се на хора и сцени, за каквито не бях помисляла. На себе си също се нагледах, но рядко бях за аплодисменти.

Първата, която ми изплува, е малко пролетна, малко майска и мотото й е нашумялата тогава песен на Ивана „Нещо нетипично“.  Мото не само на тази вечер, а и на сезона на откачената ми циганска любов.

Пристигнах в София с килограм лудост, както обичайно. И първата ми спирка бе кръчмата встрани от централна гара, където обикновено пирувахме с моя възлюбен Дани в компанията на пияни железничари.

-          Имаш ли кинти, слънце? – без предисловие ме посрещна той , като леко ме прегърна през рамо.

Аз, разбира се, бях свикнала с подобно здравей и карах направо :

-          Уиски или ракия?

-          Савой. С доматен сок.

Обслужих двама ни и без наздравица започна вечерта ни. Допълниха  я и Кари и нейният любим Ники. Те рядко идваха, ама им бях казала, че Дани има изненада за нас.

От дума на дума и от глътка на глътка настроението ескалира до същността. Къде ще отидем след загрявката? В кой клуб? Дани трябваше да изплюе камъчето.

-          Е, добреее. Отиваме на едно специално място, каквото никога не сте посещавали, поне така си мисля, доколкото ви познавам.

Таксито ни свали в една затънтена уличка. Двама – трима яки младежи пушеха и си говореха пред стъпала, водещи до подземие в стара, порутена сграда на три етажа. Дани ни посочи да вървим точно натам. Като ни забеляза, единият от бабаитите се обърна любопитно към нас.

-          Търсите ли някого? – извика с леко заплашителен глас. Но след секунда промени интонацията – О, ти ли си бе, Шугър? Кви са тия с тебе?

-          Наши хора са, не ми се прави сега на мъж! Нали не мислиш, че ще дойда с ченгета? Хайде, че стана някое време. Да влизаме, банда!

И без да чака отговор, ни подбра надолу. Там стоеше друго момче, което бе ням свидетел на разговора, и безмълвно ни отключи. С влизането ме удари цигарен ураган, а Азис гръмко ни заповтаря колко ни обича. Беше претъпкано и поне 99 процента от присъстващите чифта очи ни огледаха странно. Също такъв процент бяха мъже. Само две двойки жени танцуваха доста страстно и интимно и извикаха у мен неточен стих на Сафо. Дани се ръкуваше с когото срещне – явно идваше редовно тук. Затова безпроблемно ни намери маса. Естествено, изпрати мен да се изявя като сервитьорка, пък и нали все аз плащах. Кари ми помогна с кенчетата с бира и с фъстъците. След като най-накрая седнахме, реших да огледам по-детайлно къде се намирам. На пръв поглед, кръчма като кръчма. Нещо като всички чалга клубове, които обикаляме. Но пък толкова мъже…И в този момент погледът ми се спря на целуваща се в ъгъла до тоалетната двойка. Красиви руси коси, едната, по- дългата, закриваше другата. Едно момче обаче, излизайки от тоалетната, очевидно доста подпийнало, се блъсна в тях и падна, като дръпна дългата руса коса. Какво беше и неговото, и моето учудване, когато косата остана в ръката му, а дамата се преобрази в гологлав, но ни най-малко смутен мъж, изглеждащ гротескно с кожения си минижуп.

            Нежният глас на ди джея отклони вниманието ми.

-          А сега, да посрещнем с аплодисменти гостенката ни тази вечер, любимата ви звезда Петя!

-          Коя е пък тази? – изкрещях на ушето на Дани сред врявата.

Но той само ми махна и продължи да зяпа, с бира в ръка, сякаш да се чукне с тая звезда. Дали не я е оправил някоя вечер, ми мина през бирения мозък. В същото време Петя затанцува. Беше облечена в дълга лъскава дреха, която напомняше на мантията на Хари Потър. Вееше я ефирно, прелъстително. Започна друга мелодия и роклята бе захвърлена. Някоя я издърпа и си я наметна. Петя продължи да играе по къса тясна пола, която не й попречи да направи невероятен шпагат, за което й завидях искрено. Невероятният танц ме отнесе някъде, където искаш да си с любимия и никой да не смущава любовта ви…Това усещане не ме напусна дълго след като Петя си беше тръгнала.

-          Хареса ли ти? – стресна ме глас. Дани. Едва се опомних къде съм.

-          А, да, много. Познаваш ли я?

-          Познавам го.

Оказа се, че Петя е Петьо. Травестит. И всъщност се намирахме в гей клуб. Не че не бях се досетила. Може да съм селянка, ама съм висшистка, я! Пък и нямах нищо против. За разлика от Кари и Ники, които си тръгнаха рано и разочаровани. Кари, защото бе свикнала да й се възхищават мъжкарите, а Ники – тъй като взеха да го заглеждат самци…Все пак не всеки е широко скроен и обича да си търси майстора.

            И така купонът продължи като шеметен водовъртеж. Бирата се лееше, Дани много ме обичаше…На един блус малко остана да ми свали блузката, а аз на него – панталона. И без това бях единствената останала жена, а младежите не се вълнуваха от цици, освен тези, които ги искаха за себе си.

            Че се напих, напих се. Не беше за сефте. Но за първи път се отпуснах и танцувах като щура. Като Петя или Петьо, няма значение. Като дрогирана. Център на внимание. Център…Само за миг ми се мярна неотдавна прочетена статия за тайно сложени наркотици в питиета. Последва черно петно. Дупка.

            Слънце ли огрява лицето ми? Едва отлепих подпухналите си клепачи. Достатъчно за да видя, че съм в някаква мизерна хотелска стая, по боди без бикини, а до мен прохърква някакъв блондин, който няма нищо с Дани. Самият Дани е на отсрещното легло, отвит и гол, прегърнал Пешо или Петя, както ви харесва.

            Не знам как така се измъкнах, без да ме усетят, с дрехите си в ръка, които навлякох в общата за етажа баня. Дори не се измих, за да не губя време. И до следващия ми цикъл – сещате се – правех догадки дали моят син ще има братче или сестриче, дали ще е много мургаво, или пък ще е русо, но с по-особени предпочитания.

            Колкото до Дани, не спрях да се виждам с него, но никога не го попитах какво е станало зад стените на онзи хотел в центъра на София. А и това устройваше и двамата.

 

            , гр. Лом