Учителка - Петя Христова

Аз съм израснала в хубаво,голямо,китно село.Там живях щастливо с баба и дядо,майка

и татко и по-голямата ми сестра.Много скромна,ученолюбива,отнасях се към всичко с

огромно старание.В училище,в къщи и навън.Към всички по-малки,по-големи и най-

големи се отнасях така, както исках те да се отнасят с мен,с уважение.Така както  бях

видяла да се отнасят всички помежду семейството ми.В къщи се споделяха и

обсъждаха семейните проблеми. Абсолютно на всеки се обръщаше

подобаващо изслушване,с огромно внимание. Проблемите в нашето

сплотено семейство се решаваха същия ден,вземаше се решение кое е най подходящо

за случая.Всеки се стараеше максимално да се отзове на помощ на другия.

Стараех се да бъда за пример на всички.Успях.

 

В нашето село имаше училище до осми клас.Учителите ми бяха много отговорни и

взискателни към обучението на възпитаниците си.Тяхната мисия бе да ни направят

хора.

 

Аз уважавах всеки един от тях и бях радостна,че имам възможността да ме обучават

толкова всеотдайни специалисти. Те бяха не само наши учители на материала в

училище,а бяха и наши преподаватели за новия живот,който ни предстоеше след

завършването на основното образование.

Подготвяхя ни отрано за предстоящия живот.

После средното завърших в окръжния град.Елитен техникум.Желаех да се изуча добре

и да си намеря подходяща работа по професията.Класната ни ръководителка беше 

най-добрата,много ни обичаше и ни сплотяваше.Тя продължи работата на предишните

ми учители.Такива съвети за живота ни даваше,че никой не смееше да гъкне в

час,слушахме взахлас.Такава всеотдайна жена,тя ми беше като втора майка.                             

Завърших с хубав успех и имах много голямо желание да продължа да уча нагоре.Да

стана учителка.

Започнах работа по специалността.Бях доволна,но още нещо ми липсваше,да продължа своето обучение.

 

Скоро се омъжих и се отдадох на семейството.Роди ми се дъщеричка.Вече се отдадох

изцяло на грижите по дома и детето.Нямах никаква подкрепа от съпруга за

семейството,ни финансова,ни физическа,да не говорим за морална.Трябваше да се

справям с всичко сама,от наема,до дървата за печката,с грижите по малкото

съкровище.

От тук нататък най-важната мисия в живота за мен се превърна отдадеността ми към

грижите,възпитанието и обучението на единственната ми дъщеричка.Каквато започне

и аз я подкрепям по всеки възможен начин.Където тя и аз до нея.

Когато завърши средното не мислеше да следва.Не каза нищо,че иска да

продължи.Успехът й отличен.Но в класа децата на хубаво заплатените родители я

тормозеха постоянно,милата ми дъщеричка.А класната,когато идехме на среща ни

караше да седнем в едната колонка на чиновете тези,които получават детски,а в

другата тези които не получават детски.Делеше ни на бедни и богати.Даваше преднина

на тези,които са по-заможни.А оттам и тези деца гледаха от госпожата и те така се

държаха.

Веднъж учителката по литература прочела класната работа и й писала четворка.След

края на часа й казала,че заради другите деца й писала тази оценка,а тя заслужавала за

отличен Затова,че те искали така тя и писала четворка тъкмо на края.Скоро е   

завършването.

 

Но когато тя ми разказваше,аз я изслушах с огромно внимание и по никакъв начин не й

позволих да се подаде на интригите на тези деца.

 

Слушай и когато вземеш дипломата и веднага отиваме да подаваме документи,за да

продължиш нагоре.Не се притеснявай те нарочно говорят така и аз съм минала  по този

път .Мълчи си и ме слушай аз ще ти помагам.   

Не ти трябва да казваш и да им отдаваш цялото си старание до сега за тяхната лукавост.

Защото човек е скромен изпълнителен и всеотдаен трябва да му се подиграват ли?

                    

След като си взе дипломата веднага двете отидохме и пододохме

документи.Скоро  я приеха.Завърши с отличен напук на тези които се присмиваха я

приеха там където не всеки можеше да влезне.Приеха я на работа по специалността.

Стана съвестен учител.Сега учи децата на доброта,честност,до вярват в себе си.

Най-важното   подкрепя ги,за тяхната най-важна цел в живота образованието. 

Щастлива съм,че чрез  детето си усъществих моя стара забравена мечта.И съм

горда с това.Моята малка,добра дъщеричка,бе съвестна и изпълнителна ученичка. Това

й помогна в големия град да се справи самичка.Да стане един достоен

педагог.Превъзходна учителка!

 

Гордея се с нея и съм щастлива за успеха й, въпреки подигравките и униженията на

околните.

 

С  всеотдайната подкрепа към  детето си,аз осъществих моите,недостигнати мечти.

Получих огромен подарък от детето,да се  радвам на  осъществените му мечти.Но те

могат се постигат и с по-малко пари.