ДАТА - Евгения Карталска

Той се казва Давид, но всички му викаха Дата. Той е грузинец. Запознахме се на една студентска бригада в Братислава, тогава Чехословакия, през 1989 г. малко преди големите промени. На тази бригада имаше групи от целия соцлагер, но нашата българска група се сближи с грузинската. Имаха чудесен коняк, пък и мезе предлагаха. Аз тогава не пиех нищо, но не исках да се отделям от групата ни, от която не познавах никой – бях единственият представител на историческия факултет.

На тези сбирки на българо-грузинското приятелство, грузинците наложиха своето: седеше се на обща маса, на която постоянно се добавяше по някое блюдо, говореше се високо - почти едновременно, пееха се песни. Едра грузинка, която наричаха Марика обясняваше на всички, че „у нас все эсть“, само че на черния пазар. Никой не й противоречеше – от съображения за сигурност. Имаше един висок и едър мъж на име - Аполо (като американската космическа станция). Той беше воювал в Афганистан – мълчеше и пиеше през цялото време. От нашите най-активни бяха двама по-възрастни, нещо като комсомолски деятели. Те постоянно ни мъкнеха на грузинската трапеза, защото някак си било по иначе да има хубави момичета на масата. И аз, и другите момичета, почти нищо не пиехме, така че не бяхме конкуренция, а само цвят. Докато изучавах хората около себе си и разменях по някоя дума, установих, че Дата ме наблюдава все по-често. Опитвах се да не забелязвам, но той използва удобен случай, седна до мен и ме заговори. Беше типичен грузинец, такъв какъвто всеки си представя, когато стане дума. Имаше черна права коса, черни големи очи и характерния нос. Не беше много висок, но изглеждаше здравеняк. Дата винаги бе усмихнат и готов да разкаже нещо смешно. Не пропускаше да ме заговаря и забавлява.  

В края на бригадата беше седнал отново до мен и ме караше да се смея, когато изведнъж ме попита дали искам да ми гледа. Човек винаги се изкушава от такова предложение. Дата държеше ръката ми, взираше се в линиите и нещо мърмореше – на грузински. После ми предрече много любов и щастие, бляскаво бъдеще и т.н.

-          Името на твоя бъдещ мъж ще започва с „Д“.

Аз се замислих за предполагаемия „Д“, но Дата не ме остави дълго да умувам. Усмихна се и каза „като мен“. На ръката ми прочете, че ще имам три деца – трима синове. Погледна и на своята ръка и там установи същото. По едно време ми прошепна:

-          Омъжи се за мен.

Не вярвах на ушите си. Той сигурно се шегуваше, погледнах го, но – не, беше повече от сериозен. Това не беше моя Дата. Напрегнат, нервен, в очакване.

-          Ела с мен в Грузия – каза, без да пуска ръката ми.

Не помня какво му отговорих. Нещо в смисъл, че това не е възможно. Дата се засмя и каза, че е готов да даде хиляда овце за мен и ми намигна. Беше отново той, шегуваше се и ме гледаше, статуквото бе възстановено.

След това обаче избягвах да го срещам. В последния ден преди да си заминем, Дата дойде в стаята ни и поиска адреса ми, щял да ми пише. Извадих тефтерчето си и на едно листче написах адреса си. Той написа своя на страницата, на която ми беше писал грузинската азбука.

Първото му писмо получих сравнително скоро след като се бях върнала в София. Кореспонденцията ни продължи две-три години. След промените, писмата често се губеха и аз не знаех получил ли е или не писмото ми, а той понякога пишеше, че това е второ или трето писмо, което ми пише без да е получил отговор. Така постепенно писмата спряха.

В края на 90-години работех като репортер в Новините на Нова телевизия. Една неделя бях дежурна. Когато си дежурен отразяваш всички събития през деня. Те обикновено са незначителни и малко, та затова се налагаше да ходим и на места, където иначе не бихме отишли. В този ден имаше съобщение за мероприятие – среща на страните от Черноморския регион в Академията на МВР. Явно беше среща на службите. Отидох с оператора с ясното съзнание, че от това новина няма да излезе. Службите обикновено нищо не казваха, а важните неща ставаха след официалните. Не случайно бяхме и единствената медия, дошла да отрази събитието. Влязохме в огромна кинозала. Седнах в края на един от горните редове и зачаках оператора да направи дежурните снимки - покритие, пък какво щях да пиша - представа си нямах. Организаторите започнаха с обявяването на страните участнички. Течеше реч на български и веднага след това на английски. По едно време казаха „Джорджия“. Аз се засмях, спогледахме се с оператора и аз на висок глас казах: „Джорджия, Джорджия, хайде сега“. Знаех, че така се нарича на английски Грузия, но все ми се струваше, че не е съвсем нормално. До мен през няколко празни седалки имаше двама мъже в черни костюми. При моята реплика те се обърнаха и в един глас „Джорджия, Джорджия, йес“. Нямах думи в следващия миг, защото до мен беше Дата. Той също онемя, после скочи и ме прегърна „Евгения, Евгения, земля круглая“. Излязохме навън. Той ми каза, че се е молил да ме види, идвайки насам и ето на - това се случило. Усмивката не слизаше от лицето му. Имах чувство, че всеки момент ще ме сграбчи и завърти около себе си. Не знам защо, но и аз му се зарадвах. Еуфорията така ни беше обзела, че говорехме един през друг, без кой знае колко да се слушаме. Все пак разбрах, че е за два дни в София и утре си отива. Можехме да се видим само тази вечер и се разбрахме да ми звънне към седем, след работа (тогава имах само стационарен телефон). Настоях още да го снимам, бях изграждала имидж на много хора, чрез камерата, та сега Дата ли нямаше да покажа на България. Той отказваше, но накрая се предаде, при условие, че ще снимам и шефа му. Направих някакво интервю, което излъчихме и в двете емисии.

Прибрах се вкъщи възможно най-рано и зачаках телефонът да звънне. Тогава осъзнах, че бях постъпила наивно, като оставих всичко на един телефонен номер. Не попитах къде е отседнал, нито нещо повече за програмата им или каквото и да било. Дата не се обади. Възможно е шефът му да е предвидил друго за вечерта, да е изгубил номера, да не е имало телефон или да се е повредил точно в този момент. Не допусках да не е искал да се видим, но и това е възможност.

Каквото и да е, срещата ни беше удивително съвпадение по време и място на толкова отдалечени един от друг хора. Може би, ако земята наистина е кръгла, върти се в правилната посока, един ден пак ще се срещнем. Аз го бях забравила, до вчера.