Без право на обжалване - Таня Йорданова

Когато бях на двадесет  все още се влюбвах. Знаеш, какво е да си влюбен, нали? Хиляди светлини играеха в очите ми, когато срещнех погледа ти. Когато ме докоснеше, тялото ми изгаряше от огъня в сърцето ми. А името ти, ах, името ти, чувах го даже и в съня си. После станах проститутка.

Помниш ли, как се казвам?  Мария…Мария  не е истинското ми име. Един от клиентите ми  ме нарече така. Той беше добър с мен. Възможно е даже и да беше влюбен. Намери ме една септемврийска сутрин под часовника на пощата. Студено беше. Бях гладна. От няколко дни не бях яла. Стоях свита на кълбо до входа. Белите ми дрехи бяха станали сиви. Той забързано влезе, после се спря. Върна се и ме погледна. Каза ми да го изчакам, докато си свърши работата. Стана ми смешно и тъжно. Нямах къде да отида и чаках. Той беше първият човек, който ме забеляза. Аз така живея-незабелязано. И в къщи не ме забелязваха. Сигурно никой не е забелязал, че съм си тръгнала. И в училище не ме забелязваха. И ти не ме забелязваше. Все ми казваха да мълча. И аз престанах да говоря. Свикнала съм да не ме забелязват. Аз съм несъществуваща. Затова се изненадах, когато той ме забеляза. Когато се върна,  закусвахме банички. Още помня вкуса им.  Разказах му всичко за себе си. Как се влюбих. После, как ти каза онези думи…

В хотела се изкъпах, стоплих се. Когато се разделихме, ми остави пари. Имаше като твоето име.  С парите си купих прилични дрехи. Следващият срещнах в казиното. Вече не бях гладна. Той имаше като твоите очи. И собствена фирма. И клиенти. Започна да ми се обажда, когато имаше бизнес вечери. Вече имах красиви рокли и бях красивото допълнение. После изчезна. Мисля, че го застреляха или се скри, защото дължеше много пари на един човек. Важен човек, според него. Човек с власт. През това време, аз вече обмислях планове за собствен бизнес. Но …приятелят на съквартирантката ми, една вечер, когато тя беше извън града,  ме изнасили. Когато звънна на вратата, погледнах през шпионката, помислих, че не знае, че я няма. Когато отворих, за да му кажа, ме изблъска от вратата и я затвори с крак. Пак всичко се счупи. И тогава той ми стана сводник. Предадох се.

Това продължи година. Всеки ден. И един ден, ти се блъсна в мен на улицата. Не ме позна. Спря, извини се и продължи. Какво почувствах ли? Не можех да повярвам. Как от всички градове, се оказа в този? Как от всички улици избра да вървиш по тази? По дяволите! Тази среща!  Вечерта отказах да се срещам с клиенти под предлог, че съм неразположена. Сводникът ми полудя. Какви били тези фасони. Запазих самообладание и заявих, че тази вечер няма да съм на ниво и това ще урони престижа пред клиентите ни.  

Сънувах те.  

Сутринта, когато се събудих, взех решение, да те открия. Кой ли можеше да знае нещо за теб? Спомних си. Един мой съученик, който ти беше приятел. Знаех, какво работи. Само трябваше да се измъкна  от сводника ми. Казах, че е починала любимата ми леля. Той беше изненадан. За първи път говорех за семейството си. Имах точно един ден, за да пътувам, да открия информация за теб и да се върна.  

В един слънчев ден, те проследих до входа, в който живееше. На другия ден се блъснах в теб. И ти се усмихнах. И ти ми се усмихна. И ме покани на кафе. И пак почувствах топлината…“Искаш ли да се качим горе? Разведох се наскоро.“ Бях с теб! Това имаше значение. Вече знаех всичко за теб: къде живееш, с какво се храниш.  Знаех името на кучето ти, на жена ти, на децата ти. Само не  знаех, защо го правя. Нямаше смисъл. Имах смътното предчувствие , че тази любов може да ми струва скъпо. Любовта е най-скъпото удоволствие в този живот.

Сводникът ми, след като изчезнах, започнал да ме търси. И …ме откри. Усмихваше се ехидно, докато приближаваше към мен, а  аз  се разтапях, с очи вперени в теб. Извиних се, че не съм добре и си тръгнах. Заплаши ме, че ако не се върна, ще ти разкрие истината за мен. Изплаших се. В момента, в който разбереше истината за мен, щеше да ме намразиш. Същата нощ , казах на сводника си, че ако не ме остави на мира, ще го убия. Той се изсмя. И започнах  методично да обмислям и планирам.  Трябваше много внимателно да го направя, за да не могат да се усъмнят в мен. Помниш ли, онази нощ, когато ти се обадих и казах, че на другия ден ще пътувам. Беше време да изпълня плана си.  

Всичко се обърка.  По всички телевизионни канали показваха моята снимка. Скрих се в изоставената къща близо до блока, в който живееше. Някой ме издаде. Може да е била приятелката, на която се обадих, за да ми помогне. После ме осъдиха.  Освободиха ме предсрочно.

Вчера  пак се разминахме. Ти отмести погледа си и  продължи. Спрях, обърнах се след теб.  Спомних  си нощта, в която ме арестуваха…попита, колко ми дължиш за времето прекарано с теб…

И  дъщеря ни ме дръпна за ръката, за  да вървим.