В ХИЖАТА - Антония Атанасова

Хижата беше пълна с туристи, пристигнали от четирите краища на страната.  Повечето от тях се познаваха. Явно и друг път пътеките им бяха се кръстосвали по планинските дебри. Непознатите бяхме ние…

Вечерта се събрахме всички заедно около масата. И се отпушиха традиционните туристически разговори и спомени за походи и общи приятели, за нови маршрути и приключения …  

По някое време в залата влезе млад мъж с червен пуловер. В ръка носеше найлонова торба,  пълна с гъби:

- Ще станат чудесно мезе за бирата –посочи ги той. –  Отивам да ги изпържа.

- Сигурен ли сте, че познавате тези гъби? – не се стърпях аз.

- Да! Това са „пачи крак”.

И младежът се запъти към кухнята. Изпратих с поглед червения му пуловер, ала гъбите в торбата ми напомниха за един анекдот. Започнах да го разказвам на хората близо до мене:

-   Три семейства ходили на разходка в гората и си набрали гъби…

Заслушаха се и останалите край масата, а аз продължих:

-   Вечерта всички отишли в дома на едното семейство и домакинът предложил да приготвят вечеря с гъби. Гостите отказали, страхували се, с тях били и децата им. Но домакинът ги успокоил: „Ние имаме котка, която използвам за дегустатор. Преди да ядем от гъбите, задължително давам тя първа да ги опита. Ако откаже, ние също не хапваме. Тя няма грешка!”. Домакинята сготвила гъбите и отсипала от тях на котката. Тя ги подушила и бързо-бързо  ги излапала. Дори се заумилквала и си поискала още. Изчакали за всеки случай един час, после всички седнали край масата и с апетит изяли чудесно приготвените гъби. Но след още половин час котката започнала да се… гърчи! Настъпила паника. Мъжете натоварили жените и децата в колите и право в болницата. Приели ги по спешност. Последвали животоспасяващи процедури – промиване  на стомаха и червата –  отгоре, отдолу, отвсякъде. Вече на разсъмване ги изписали от болницата. Всички живи, здрави и добре пречистени се прибрали вкъщи. И какво да видят?!  В коридора котката… родила три котенца!

Бликна звучен смях. Само един мъж от другия край на масата ме гледаше изпитателно. След няколко минути той се приближи до мене и тихичко попита:

- Вие откъде научихте за този случай?

- О, това е само виц – усмихнах се аз.

- Не, не  е виц! – поклати глава мъжът. – Това се случи… с нас! Преди няколко години.

В същия момент младежът с червения пуловер внесе в залата приятно димящата тенджера с гъби…