БАБА ПЕНКА - Роси Антов

Оня ден прочетох нещо красиво и тъжно. За една баба, няколко пиана и за най-грозното нещо на света. И си спомних детството.
До нас на село живееше една възрастна жена. Тогава ми се е струвало,  че е възрастна, защото съм бил прекалено малък. Била е доста под моите години сега. Всички страняха от нея. Не и нашите. Къщата, в която живееше, бе плетена. Голяма. Изкривена. С турски керемиди и комин над тях. Огромен. Бях дете. А тази къща ми харесваше. Харесваше ми и жената, която живееше в нея. Висока. Стройна. С бяла коса и тиха усмивка. Работеше в горското. Сутрин тръгвах на училище и я виждах на площада. Да чака дълго, преди да дойдат другите. С чаша.  Седнала на пейката. С неизменната чаша кафе. От леблебия. Баба Пенка. Синеока. Побеляла. Самотна.
Когато се връщаше от работа, винаги ми носеше нещо. Било ягоди. Било малини. Било кора от дърво като мечка, змей или друго нещо. Красиво.
После малко пораснах. И от децата и учителите разбрах, че е от Варна. Изселена, защото била проститутка. Не знаех какво е проститутка, ама си представях, че е нещо красиво. Като нея. Цариците си ги представях така. И една вечер седим на масата. И гледам през прозореца. Баба Пенка чете на двора. Казвам:
- Защо само баба Пенка е проститутка?
На масата настъпи гробна тишина. Бе нарушена от шамара, който ми забърса мама. Баба ме гушна. Тати излезе. А дядо каза:
- Ела в моята стая! Ще ти разкажа какво стана с една лисица.
Не ми разказа за лисица. Каза да не слушам никого. Ако някой ми харесва, да го уважавам. Ама не ми каза, какво е проститутка.
На другия ден едва я изчаках да се прибере от работа. И първият ми въпрос бе:
- Бабо Пенке, защо си проститутка?
Никога няма да забравя реакцията ѝ. Понечи да ме зашлеви и спря. И ме гушна. После ревна. Не знаех за какво плаче, ама заплаках и аз. А после ме заведе в нейната къща. Тогава не знаех, че не е нейна. А къщата беше пълна с красиви неща. От приказките. Чинии. Чаши. Свещници. Книги. А най-красива бе една книга. Езопови басни. С картинки. Прекрасни картинки. Голяма колкото мен. Книгата. И баба Пенка бе огромна. Когато ми разказваше за къщата си във Варна, стигаше до небето. И за мъжа си, офицер. И за баща си, офицер. И за майка си и пианото, на което е свирила. И за морето... Огромна, като снежната кралица. Това го разбрах по-късно. Много по-късно. И разбрах защо изядох шамара.
И се чудя защо сега си спомням за нея. И за книжките на лавиците. И за Езоповите басни. И за дивите ягоди на китка. И за малините във фуния от вестник. И за корите и корените като змейове...
Вече знам  какво е проститутка. Проститутки. Има ги под път и над път. Тя май не беше. Ще попитам мама. Та ако ще да изям още пет шамара.
Почина тихо. Както живя. Бях пораснал. Изпратиха я десетина човека. Кметът и партийният секретар ги брояха. Другите стояха на прозорците. Зад пердетата. Проститутките така ги погребват. Тихо. Без да звучи "Интернационала". Като кучета. Далеч от дома.