TRAвMа - Елена Василева

Чакам я вече 15 минути, а тя не пристига. Изглежда ще изкарам нощта сам, под звездите, чакайки я. Ще я чакам, колкото е нужно. Не мога да се прибера без нея. Аз винаги я чакам, а тя винаги закъснява и никога не е сама. Винаги някой я придружава. Ние с нея никога не оставаме сами. И така е вече година и половина. Аз я чакам и сутрин, и на обед, и късно вечер чак до 12. А тя винаги закъснява и винаги е с придружители и аз винаги я чакам. Не знам дали е защото я харесвам повече от останалите или защото ми е най-удобна, но винаги избирам нея. Но днес е различно. Тя не дойде, а вече минава 12. Светофарите светят само в жълто,а по улицата минават само излъскани таксита. Нямам друг избор. Не мога без нея. ЩЕ Я ЧАКАМ ЧАК ДО СУТРИНТА. Аз знам, че тя ще дойде сутринта, дори и да не й се иска, ще се срещнем сутринта под изгряващото слънце. Тя ще бъде там на нашето място и аз пак ще избера нея, а тя пак няма да е сама, защото знам, че и други я чакат и я гонят и се надяват тя да спре. Аз ги разбирам, всички сме на едно мнение за нея:"Тя е ужасна мръсница, безчувствена и празна. Няма срам и кара всички да я чакат. Никога не променя пътя си спрямо теб. Ти трябва да я следваш. Но въпреки всичко е незаменима."

Благодаря ти, че те има. Ще се видим пак утре в 5:43 или малко по-късно,защото знам, че ще закъснееш, но няма нищо, ще те чакам.

Разписание:

Трамвайна линия номер 5

Първа спирка

Съдебна палата 5:43