БРАК - Маруся Николова

С тази кратка и груба дума се казва всичко – бракувани в брак! Негодни и очукани, за изхвърляне. Във възможно най-добрия случай все още ставащи за употреба, но никога това, което са били. По гладката и фина душевност зейват пукнатини, а в по-добрия случай драскотини. Аз имах и от двете. Подозрителността ми, че съм направила погрешен избор на брачен партньор, се засилваше с всеки изминал ден. Нямаше го любящия и загрижен мъж. Вече не можех да чета по очите му. Бяха ми станали чужди. Скри се зад гърбовете на родителите си и те поеха управлението. Той не беше това, което си мислих и аз не бях онова, в което си въобразяваше, че ще ме превърне. Македонските му корени изискваха сляпо подчинение. Балканджийският ми нрав не възнамеряваше да поддаде.

Живеехме при родителите му и от ранни зори, ако не съм първа смяна, бях грубовато подканвана да стана, за да замеся тесто. Хлябът за деня да е пресен, с квас. От тестото да се отдели за тутманик или мекици. Това за закуска. На масата да се сервира супа и основно. Десертът можеше и да се пропусне, но не бе излишно да има още нещо плътно кекс или курабии, а не компот или крем. Преди да тръгна за работа задължително да измия чиниите и нахраня животните.

На двора извисяваха глас патици и гъски, грухтеше свиня и се ежеше петел, който така и не ме прие за равностоен обитател на дома и двора. Още щом ме зърнеше да се задавам, с шиник мляна царевица, ситнеше на място с увеличаващо се темпо. После със засилване и разперени крила се устремяваше към мен. Използвах шиника за щит, а подпряната наблизо тояга за копие. Само това го усмиряваше, но не изтриваше позора и обидата, че битката е приключила безславно. Набираше ми все повече и повече, докато един ден ме издебна без снаряжението. Резултатът беше плачевен – няколко рани от клюна и кървави бразди от ноктите. При това имахме активни зрители – цялото домочадие. То пляскаше с ръце, кривеше се, заливаше се от смях, с което насърчаваше боеца. Такова зрелище не беше за изпускане. Искаха да му се насладят до последния миг, без значение кой е победителят.

Обикнах този петел и до ден днешен съм му благодарна. Не зная къде почиват костите му, но бих му издигнала паметник. Той не ми изкълва очите, а ги отвори. Видях къде съм попаднала и сред какви хора. Ограничени и равнодушни, решени да смажат желанието ми за съпротива и да ме подчинят на волята си. С лед в очите, който не се топеше, колкото и да се стараех. Освен месене точене, готвене и слугуване тук друго не ме чакаше. С мъж, като моя, любовта ми бе потънала в горчилка. Още на другия ден – съботен и пазарен, когато родители и послушен син отидоха за ново попълнение на животинския отбор, събрах по-ценното от багажа си. Без да замеся и сготвя тристепенното меню, което ми бе поръчано, с целеустременост и форсиране като петела, излетях от семейното гнездо.