Софийски потайности. Тайната на Димитрина - Александрина Николаева

Беше много, много отдавна, малко след като откриха първото кино в столицата. Аз пътувах често до София, така че вече го бях посетил. Иначе съм от Соволяно, малко селце, намиращо се на около седем километра от град Кюстендил. Та, наближаваше рождения ден на сестра ми, Димитрина, затова реших да я изненадам като я заведа да види София. Важно е да спомена, че моята сестричка  до тогава мирно и спокойно си бе живяла на село, стигала бе най-много до Дупница и нямаше ни най-бегла представа как живеят хората в столицата. И така дойде и рожденият и ден. Разбира се, бях я предупредил да се облече малко по-прилично, все едно, че е на сватба, от страх да не си сложи ония кални *чепици, дето постоянно носи. Не искам да ме сметнете за някой човек, който мрази селяните, както вече споменах, аз също съм от село, просто мойта сестричка, Димитрина, има малко по-различен вкус за дрехи, ако дори това би могло да се нарече вкус. Казано накратко, облича се старомодно за нейните трийсет и пет години. И така пристигна наща Димитрина прилично облечена (не мога да си спомня как точно, беше отдавна). Знех, че все някъде ще ме изложи, но тъй като пътуването с влака мина без проблеми, помислих, че може и да се притеснявам излишно. За малко щяхме да станем за срам на автогарата, докато се опитвахме да намерим такси, но ни се размина. За това пък се изложихме в киното. И то стабилно! Ама такъв срам брах, направо съжалих, че съм я отвел. Повярвайте ми и тя наистина много съжалява, но просто не иска никога да чува за тази история и до ден днешен. Настанихме си се ние, филмът започна, надписите свършиха и се появяви една красива природа и коне, които бягат. За втори път бях посещавал  кино и бях погълнат от удоволствието да гледам красивите коне. Е да, ама не съм видял кога наща Димитрина скочила от мястото си и кога се затичала към изхода, докато не чух виковете й:-Бръже, бръже, отварайте вратите, конйето ни изпогазиа. От там на сетне нямам никакъв спомен, как съм напуснал киното, мисля че дори е излишно да си спомням. И ако Димитрина разбере, че някой знае тази история жив ще ме одере, затова моля ви не казвайте на никой!

 

*чепици-гумени обувки

Послепис: Ако не се изложиш както си трябва, някой може и да не те запомни!