СОФИЙСКИТЕ ПОТАЙНОСТИ - Божидар Коцев

Леко почерпен, си тръгнах от гостуването на мой стар боен другар, живеещ в един от богатите софийски квартали. Уличката беше чиста, спретната и ярко осветена.  Тананиках си тихичко мелодията на стара любима песничка от Емил Димитров. Бях в прекрасно настроение. Наближаваше полунощ и наоколо не се виждаше жива душа.

Спрях пред дома на виден столичен депутат и се запитах какви ли потайности се крият в този палат? Струваше няколко милиона евро. И за невръстно дете беше ясно, че депутатът, който нямаше собствен бизнес, не е изкарал тези пари с честен труд. Знаеше го и неговият партиен лидер. Знаеше го и прокуратурата. Но какво от това? Борбата между истината и лъжата, между свободата и потисничеството, между правдата и неправдата в човешката джунгла, наречена София, отдавна беше предрешена. Тук правото беше на страната на богатите и овластените. Потайностите на дългогодишния „демократичен преход” се създаваха от самозвани крадливи политици и нагли некадърни държавници. От 1989 година до днес всички премиери, без изключение, се хвалеха до Бога, че са направили само добрини за България. Но резултатите бяха плачевни. Ние си оставахме най-бедната и най-корумпираната страна в Европейския съюз.

Свидетел съм на това как в съда се замитат знакови дела с години, как в училищата агресията и неграмотността процъфтяват, как здравеопазването неизлечимо боледува, как икономиката и селското стопанство ежедневно катастрофират, как младите и грамотни българи бягат да търсят препитание в чужбина.

„Държавна политика у нас е да се краде”. Това, без капка свян, го признава бивш главен прокурор на републиката. Олигарси и крупни мафиоти движат държавните дела само в свой личен интерес. Марионетките, поставени на власт от партийните клики, трупат богатства на гърба на народа. А то народ ли е да го опишеш! Не е народ, а стадо! Боже, помогни на България! Тя вече не българее, а циганее!

В дълбоката провинция нещастните жители са подложени на стрес и безнаказана престъпност. Селата се топят и постепенно изчезват от картата на България. И правителствата напълно нехаят за този сиромашки кошмар. Хората живеят на прага на бедността. Безработицата убива всякаква перспектива.

И за цялата тази „мила родна картинка” вината е на потайностите, които се криеха в палатите на маститите ни политици и държавници.

- Ей, тарикат, какво си се облещил в къщата? Айде метла! Направи се, че не си оттук! – срещу мен лаеше двуметров дебеловрат пазач, изскочил незнайно откъде.

- Забранено ли е да гледам? Стоя на улицата и на никого не преча.

От изпития алкохол ли, от нахалството на бодигарда ли, усетих как в гърдите ми се трупна твърда буца гняв.

Оня тръгна заплашително към мен. В ръката си въртеше алуминиева бухалка.

Замахна хамалски. Парирах удара му и с хватка от джиу-джицу счупих ръката му в китката и в лакътя.

Изрева като ранено животно.

Със саблен удар в шията го проснах на земята. Легна възнак като отстрелян шопар.

Втори огромен мъжага налетя насреща ми. Последва го участта на колегата му. Този дори не успя да издаде звук.

От тъмната уличка към проснатите пазачи на депутатския дом приближи бедно облечен невзрачен човечец. Пребърка ги чевръсто и след като изпразни съдържанието на дебелите им портфейли, се обърна към мен:

- Евала, мой човек! Алал ти вера! Да си жив и здрав да млатиш тази измет! Ех, де да беше излязъл оня върл крадец депутатът! Ама нейсе! Ела да те черпя едно твърдо питие! Заслужил си го! И ако държиш, ще разделим парите.

Махнах с ръка и продължих по пътя си. Точно в този миг не ми беше до питие.

Богатите къщи на елитния софийски квартал ме гледаха,  настръхнали със скритите си потайности. Теглих им звучна цветиста ругатня и се изплюх насреща им.  Не знаеха, че на времето съм бил мутра. А сега съм само един беден учител по физкултура. Успокояваше ме това, че бивша мутра и прост учител по физкултура ни управляваха в момента.

Излязох от ярките светлини на богатия софийски квартал и черен мрак ме връхлетя, подобно на озъбен доберман. Това беше животът, навън от софийските потайности.