Децата на Прехода - Павлина Гатева

Оня ден, отивам до Богословския, и кого, мислите, срещам?! Зоран! Мотае се в библиотеката. Гледа ме изпод дългите си редки коси с неговия характерен "виновен" поглед. Зоран е леко кривоглед. 

- Какво става, бе, Зоране? Защо не влизаш във фейсбук?

- Избягах от вкъщи.

- И къде спа?

- Ами първо на една пейка в парка, ама ми стана много студено и влязох във входа.

В края на лятото сме. Есента се усеща. 

Звъня на жената:

- Така и така, Зоран идва на гости. 

Жената - какво да каже? Влиза ми в положението. Самата тя ми предложи в края на семестъра да му купим за благодарност едни обувки. Много ми помага тоя Зоран!

Аз, на стари години, минал 50-те... аз - и студент! Кой би повярвал! При това - с диплома отгоре до долу 3 от техникум по машиностроене, завършен задочно и то след казармата!... И докато в началото сам не си вярвах, сега вече стягам документите да ги подавам за свещеник! Така се засилих, че имах даже успех да получа стипендия! Стига ми за цигарите, дето уж щях да ги спирам. Иначе си работя - в СОТ-а. Два дена - работа и два дена - почивка. Зоран ми праща готовите реферати, а аз само трябва да ги чета по време на упражнения. На цялата група Зоран пише рефератите. Да, ама има колеги, дето дори не са чели Библията!. 

Даде ми жената тогава едни пари и с него по магазините ходих, да си избира обувки. И после пак - със старите скъсани го гледам, че ходи - необичайно дълги за ръста му и с извити нагоре носове, а на петите - с две разцъфнали дупки. 

- Скрил съм ги новите - казва - от брат ми. Или ще ми ги вземе, или ще ги продаде.

Брат му на Зоран е около 40-така и е заклет наркоман. Даже се чудя (Бог да ме прости!) как е доживял до такава възраст. Наркоманите, казват, умирали млади. Ама този се е докопал до някаква метадонова програма и е редовен - ходи два дни в седмицата, взима си метадона, а после го шитва за нещо по-яко или си го инжектира! За сведение, метадонът е само разтвор за пиене! 

- Ти да му видиш вените на брат ми! Като яки въжета, напълно калциране. Само вените на оная му работа още стават за инжектиране! Има си и приятелка. И тя - наркоманка. Пък имала и дете. Заедно си се друсат, а после вземат амфетки да са се "дигненели". Иначе не могат да правят секс. И за капак - гледа и гълъби на балкона! Страшна смрад.

- Съседите ви не протестират ли?

- Никой не смее нищичко да му каже! Той е много конфликтен. Може дори да убие някого, когато е ядосан!

Зоран и брат му са от различни бащи. Майка му се оженила още на 15. Не, не била циганка. Според Зоран наполовина била гъркиня. Показва ми снимката в телефона си. Аз съм мъж. Мога да преценявам жените. Тази е от "ония" - руса коса, с големи цици, които ще изхвръкнат от деколтето... Не му го казвам на Зоран. Не искам да го обидя.

- Ама "Зоран" ми звучи като да е сръбско?

- Не. Искала да съм момиче и да ме кръсти Зорница. Та оттам.

А с бащата на Зоран майка му не се е женила. Той си имал друго семейство, после през 90-те станал мафиот, от онези, дето пренасяли крадени коли през границата, ама го вкарали в затвора. Сега май се занимавал със същата дейност, но в Чехия. Зоран си спомням как баща му го бил отвлекъл закратко в Чехия, докато бил още малък, но някак го върнали в България.

Та такива ми ти истории с тоя Зоран! Брат му, естествено, е безработен. Майка им работи в Германия и всеки месец им праща пари. Чистачка била в студентско общежитие.

- А, ти, Зоране, не си ли мислел да учиш в Германия?

- Нямаше как да оставя баба ми сама с брат ми. Вярвам, че си представяш - всичко, което е изглеждало по-прилично, е разпродадено. Вратата на апартамнта се затваря само с верига, защото е разбивана няколко пъти. Дограмата е изкорубена. Казах на майка ми да не ни праща пари за ремонт, защото брат ми веднага ще ги профука. Непрекъснато ме тормози за още и още пари. Баба ми затова си отиде. И майка ми затова избяга оттук, но аз не я обвинявам. Превежда ми по 600 лв. всеки месец Плащам режийните, купувам храна за хладилника и му давам на брат ми всеки петък по 20 лв. Лъжа го, че майка ми ги изпраща по нейния приятел. Аз имам настойник тук.

- Какво значи "настойник"? Ти не си ли на двайсет и шест? 

- Така де. Този е приятел на майка ми. Даже й е предлагал да се ожени за нея, ама тя не иска. Много е точен и при нужда разчитам на него. Но сега е в провинцията. Ще се върне чак другия понеделник. Аз няма да ви притеснявам. Щом настойникът ми си дойде, ще отида при него.

- Няма проблем, ще останеш, колкото трябва, у нас.

Закарвам го у дома заедно с 4-5 найлонови плика, натъпкани с вещите му, една раница и лаптопа му. Разполагам го в хола. Той се изкъпва. Пускам пералня за дрехите му. Жената приготвя вечерята. Зоран многократно благодари и непрестанно повтаря, че само да дойдел "настойникът му", щял да се изнесе. 

Впрочем въобще не ни пречеше. Гледаше през повечето време да липсва и се появяваше едва към 10 вечерта. Казваше, че ходел на кино или на площад "Славейков" да си купел не знам каква книга. Искал да напише роман, но първо искал да разучи как на практика става.

- Брат ти не те ли търси?

- Напротив. Но аз не му вдигам. Изпратил ми е около десеттина есемеси и все от различни номера с много интересна градация: от "Къде си, брат ми, тревожа се за теб" до "Копеле мръсно, само да ми паднеш ще ти счупя главата!" 

- Ти да не вземеш да му кажеш къде си!

- Да не съм луд! Веднага ще дойде тук да прави циркове!

В понеделник го вземам с мен. Отиваме до Университета да разучим как да кандидатства за общежитие. Понеже бил от София, първо трябвало да се представи бележка, че няма имот на свое име. Водя го напред-назад по администрации, даже успявам да вдигна скандал с един нахални старчок, дето искаше да ни пререди. По опашките се редя аз. Зоран стои някак си отстрани и чака аз да го оправям. Но поне такситата плаща той.

Зоран писа по фейсбук на майка си. Молеше я да се обади на бащата на брат му да поеме грижата за сина си. Засега няма отговор.