Стоманени цветя - Цветан Войнов

 (Софийските потайности - Уширо маваши гери * в прохладната привечер)


       Застанахме на спирката на дванадесетицата. Моето цвете разговаряше с нейната приятелка, която изпращахме. Девойката бе последната останала на дадената от нас вечеря за близките ни познати в столицата.
      Така и никой не разбра какъв бе поводът - а моето цвете бе бременна. И само след два дни на размишления и вълнения, решихме да отпразнуваме общата ни радост с приятелите си. Но така или иначе - до края на вечерта не съобщихме каква е радостта ни - верни на поверието, че не се говори предварително за несигурни и неслучили се неща, събития или желания, а и за да не се предизвикваме съдбата.
       Весело бъбрехме под неоновите отблясъци, докато ситуацията не се промени динамично и то само в разстояние на някакви си невероятни три-четири минути. 
       Бях с гръб към булеварда. Чух зад гърба си да се тропва врата на кола, и вихърът около тялото на едър или по-точно дебел мутрак ме отнесе встрани. Докато разбера какво става, дебелакът сграбчи за косата и за врата младата жена срещу нас и удряйки я с лъкът по гърба, я повлече като животно с яростно ръмжене към отворената врата на джипа. Хвърли я като парцал вътре и понечи да затвори.
       - Ей, какво правиш, бе?! – извиках разярен и уплашен.
Онзи с обръщането си ме нацели високо в скулата със заучено курвенско движение. Докато успея да се осъзная, видях само кракът на съпругата ми да се стоварва двукратно върху масивната челюст на непознатия. Онзи се олюля, хвана се за лицето, а след още една ножица на моето цвете, се грохна тежко на паважа.
Тогава вече цветето ме прегърна, поогледа ме с блесналите си очи, които дори не бяха имали време да изстуденеят и промълви:
       - Учителят често споменаваше да бъдем винаги вътрешно дисциплинирани, да владеем и да не се поддаваме на чувствата си, но веднъж бе казал и през усмивка: “Кокалът от устата на зло куче не се дърпа с плахо движение и нежни думи, а с директен ритник в челюстта”. Вярвам, че не ми се сърдиш?!
       - Хмм. Малко… Малко е опасно да се съжителства с такава жена като теб! И оттук нататък спираш с подобни изпълнения – рекох, повдигнах надебелялата си вежда многозначително и я целунах.
       Отворих вратата на джипа, приятелката слезе пребледняла, а цветето вече спираше такси.
       - От тук направо в къщи! – казах, когато жената се настани.
       - Когато пристигнеш – се обади, да знаем, че си в безопасност. И се заключи! Утре ще поговорим в офиса – усмихна се жена ми и затвори вратата на колата. Помаха, и приближи поглед към лицето ми.
       - Милият ми преподавател… Как ли ще се появиш утре пред студентите си? Ще трябва да ти подаря очила! – обхвана врата ми, поогледа ме още миг-два и усмихвайки се прошепна: – Ти си мъж! “Ще ти мине като на кутре” – казваше баба ми на брат ми, когато бяхме деца. Да се прибираме ли?
        Да се прибираме – усмихнах се, прегърнах рамото ù, и я притиснах към себе си.
Някъде зад нас се чу затръшването на врата и гумите на джипа за миг щяха да изкопаят паветата. Скоро ръмжащият звук на колата се изгуби с мръсна газ в обратната на нас посока.

*Уширо маваши гери - ритник със завъртане около оста