Сафари - Светлин Трендафилов

    В разгара на лятото входа на морската градина се изпълваше с живот. Във въздуха се носеше палитра от звуците на заведения, песните на улични музиканти и жуженето на хората, а аромата на топли пуканки услаждаше соления морски полъх...

   Двете колони бяха като вход за друго измерение, където забавлението кипеше- разноцветна магистрала от колоездачи, минувачи, плажуващи, разхождащи кучета... Уличните лампи мижаво се усмихваха на вече потъмнелия хоризонт и сякаш всичко тепърва започваше. Цялата тази атмосфера ме опияняваше като глътка силен алкохол...

   Обичах да сядам на някоя самотна пейка по- встрани от слънчевия часовник и тихомълком да наблюдавам хората. Чувствах се като изследовател на сафари- моето лично съботно приключение, което никой не можеше да ми отнеме... Наблюдавах лицата на хората, техните дрехи и походка...Улавях впечатления и ги колекционирах в скицника с жълти страници. Очите блуждаеха, а ръката с молива неуморно се движеше със собствено мнение по всеки въпрос. А въпросите бяха много. Питах се кои ли са тези хора, за какво си мислят в момента, накъде  са се запътили, какво ще им се случи до края на вечерта...

   ...Но най- често се питах дали някой, някъде, някога, някак си, е сядал да наблюдава минувачите в разгара на лятото на входа на морската градина...