July Morning - Светлин Трендафилов

   ,,July Morning” – или, както го наричат хората: ,,лятната Нова година”- разполовяването на годината, което ни носи надежда, радост и нетърпение за двете кратички минутки лято, които предстоят- юли и август.  Времето, което събира млади и стари, хипари и рокери от близо и далеч, българи и чужденци, помъдрели хора, преживели хипи годините, и ентусиасти, които само са слушали за това от разказите на своите родители…

   В 3:00 сутринта се запътвам към Камен Бряг след нишка от автомобили, които светят като скъпоценно бижу в тъмното лавандулово поле отстрани. Очакването витае във въздуха и мълчаливо тръпна да стигнем.  Иззад хоризонта започва да се чува стържещия клавир и ясно разпознавам парче на ,,Uriah Heep”. Едвам намирам къде да паркирам и тръгвам сред тълпата от хора, изпълвайки гърди с все още хладния бриз на море и аромата на цъфналия по чукарите пелин.

   Тук- там прехвърчат искрици от запалените огньове, около които  са се събрали приятели с кухи китари в ръце, а по земята се търкалят вече празни бутилки. Виждам познати лица и им се усмихвам по пътя до сцената, където любимата група вече свири добре познати и близки до сърцето песни. Тъмата постепенно се избистря и с наближаването на изгрева купищата ентусиасти се струпват на ръба на скалите. Пеят, викат, прегръщат се и жадно наблюдават чертата на хоризонта с неприкрито вълнение и учестен пулс.

   Най сетне, точно в 5:21, облаците се оттеглят крачка встрани и правят място на слънчевият диск, който наднича иззад хоризонталната черта. Застивам неподвижен и наблюдавам, притаил дъх. Времето спира и духовете на рок легендите за миг оживяват, преродени в пламтящата сфера, надигаща се над морската завеса, изгаряща вълните- стигащи чак до нас. Слънчевите лъчи са вече част от мен, а небето е в цветовете на акварел на известен художник. Фотоапаратът е в джоба ми, но не снимам. Само дишам със затворени очи и слушам шепота на слънцето в първите юлски секунди. Някои плачат, други се прегръщат, а трети се смеят. Всичко минава толкова бързо…

      Запътвам се обратно към дългото лутане в търсене на колата си и за последно поглеждам към сцената, където музикантите вече прибират своите инструменти с усмивка на лице, шегуват се помежду си и се снимат с почитателите. Дори бодилите до камъните прибират иглите си и се отпускат в пурпурна прозявка.Светло лилави неувявки чакат някой да ги откъсне за своята любима…

   Вече е 7:00, а сутринта е ясна. Слънчогледите от нивата край пътя ми се усмихват. Карам към вкъщи, умислен какво ще ми се случи през деня, за отминалите първоюлски слънца и за тези, които предстоят. Спи ми се, усещам вятъра през прозореца и съм спокоен, защото зная, че сега е времето на лятото- тогава, когато всичко ще е хубаво, всичко ще е споделено. Времето в което всичко ще бъде наред.