ВТОРИ ШАНС - Латинка Христова

   Какво означава нормално поведение? Какво означава да спазваш определени норми на поведение? Кой определя тези норми? Можем ли да прилагаме разбиранията от 80-те в днешно време? Защо на хората им е толкова лесно да те съдят, а е толкова трудно да погледнат през твоите очи? Защо трябва да сме или бели или черни? За мен хората са цветни образи и колкото хора има толкова нюанси на тези цветове съществуват.

   Хаотични мисли се лутат в главата ми, подтикнати от смесица от чувства на обида, огорчение и неразбиране. Аз съм жена на 34г., не съм мис свят, но имам самочувствие на доста симпатична, образована, със стабилна професия, от добро семейство, с много приятели..... И какво от това....... ето ме стоя на стълбите пред сградата на съда и чакам указания час, в който ще поставя подписа си и ще се отърва от оковите на един несполучлив брак. Както се казва клиширано ще затворя една врата и ще отворя друга с надежда  за по-добър живот, за човек, който ще ме разбира, с който ще се чувствам щастлива.

За съжаление не на това мнение са моите близки. Не може да обясниш на хора с 36 годишен брак защо твоят се проваля след шест години. Изслушах дълга лекция за това как всеки брак си има спадове и възходи, как трябва да си прощаваме, да отстъпваме..... или още по дразнещото - нали не те бие и не играе комар какво толкова се оплакваш. Или не му обръщай внимание гледай си детето и работата, излизай с приятелки!!!??? Какво означава това да живееш с някого и да не му обръщаш внимание? Нали за това всъщност хората се събират да живеят заедно и създават семейства, за да им е приятно един с друг, да имат общи цели, интереси, да правят неща, които да ги държат сплотени.

   Клаксон на нетърпелив шофьор ме извади от вцепенението, в което бях изпаднала. За секунди подредих мислите си, пооправих без да има нужда полата си и вдигнах глава. Тогава го видях - моят съпруг - след малко надявам се бивш. Приближаваше с типичната си тромава походка, а в ръката си държеше торбичка с документи вместо обичайната двулитрова бира, с която бях свикнала да го виждам последните години. За първи път от толкова време мисълта за бирата предизвика у мен лека усмивка. Запознахме се преди шест години. Беше строен, висок, русоляв и синеок, трудно ми беше да му устоя. В началото всичко беше супер, ходихме по разходки, заведения, екскурзии. Двама души без сериозни ангажименти и проблеми, отдадохме се изцяло на себе си. След година си купихме жилище, естествено с кредит и примката около врата ни започна да се затяга, а девет месеца по-късно, когато се роди  нашият син парите  стигаха колкото да си плащаме сметките и да си покриваме нуждите от храна. Все по-рядко излизахме с приятели, за екскурзии и море вобще не можехме да си помислим. Аз се отдадох на детето, а той на компютърните игри. В началото играеше по 1-2 часа, но след месец престоите пред компютъра приключваха в два през нощта, а в почивните дни се играеше денонощно. Бирите постепенно се увеличиха от една малка бира на една двулитрова, а в почивните дни две двулитрови бири не му стигаха. Минаваше покрай нас все едно сме част от мебелировката, нямаше желание да поприказваме, нито да поиграе с детето, а да не говорим да ме отмени, за да си почина от грижите по малкия или да поспя. Всяко ходене до болница, аптека или  магазин беше съпроводено с молби и разправии. Изключително рядко, когато е в приповдигнато настроение, беше склонен да свърши нещо или да ни изведе на разходка.    Цял живот беше живял на гърба на родителите си, а сега продължаваше да живее на моя гръб. Но за това са си виновни те. В стремежа си да угодят на всичките му прищевки го превърнаха в егоист. Те са типичният пример за властна майка и баща който не е авторитет за детето си. Отношенията им се развалят още след сватбата и животът им протича в скандали и разправии от които не само косата  може да ти настръхне.  Съпругът ми никога не е виждал родителите си да водят приятен разговор, да вървят прегърнати или хванати за ръка,никога не ги е виждал да се целунат.  Да израстне в такова семейство определено може да  допринесе за появата на сериозни щети в психиката на едно дете или най-малко необратимо да промени представата му за семейство.

Дълго време размишлявах и водих вътрешна борба със себе си. Не можех да реша дали да се разведа и да лиша детето  от постоянния контакт с бащата или да останем семейство и синът ми цял живот да е свидетел на отношения, които нямат нищо общо със семейните. В крайна сметка избрах първия вариант с надеждата да отворя нова страница и нещо по-добро да влезе в живота ми. Имах много страхове, не бях първа младост, но не бях  и на възраст, за да се примиря със съдбата си и да живея ден за ден. Не знаех дали друг мъж би свикнал с присъствието на сина ми, дали би се грижил за него, дали би правил онези типично мъжки неща между баща и син. Плашеше ме мисълта за нова връзка, да срещна нов човек, те първа да свиквам с характера му, с навиците му, да изучавам всички онези лоши и добри неща, които изграждат личността му. Няколко месеца по-късно разбрах, че всичките ми притеснения са били неоснователни,  и че такъв мъж съществува дори и по-добър от най-смелите ми мечти. Познавахме се от две години, работихме в една служба, но работата ни не беше свързана пряко един с друг. Виждахме се в почивките на кафе и цигара на терасата заедно с останалите колеги. Между общите разговори и майтапи усещах засилено внимание към мен, но не бях сигурна дали разчитам правилно сигналите, най малкото заради разликата във възрастта ни. Той е седем години по-малък от мен и ми се струваше невъзможно да ме харесва, а още по-малко да има връзка с мен. Постепенно започнахме все повече да се усамотяваме и да игнорираме разговорите с другите колеги. Опознавахме се без да прекрачваме границата на приятелските отношения, но вече флиртувахме неприкрито. Усещаше се сексуалното напрежение, което беше само въпрос на време да ескалира.  И така неусетно два месеца по-късно вече живеехме заедно. За моя голяма изненада нямахме никакви спорове относно бита, поделяхме си задълженията, така че никой да не се чувства ощетен. Със сина ми се разбират прекрасно. Още с появата си се грижи за него все дно му е родно дете. Участва активно във възпитанието му, ходи по родителски срещи и тържества в детската градина, купува му дребни изненади, вечерно време си играят и боричкат с оглушителен смях. Всичко онова, което детето не можа да получи от родния си баща за три години съжителство. През пролетта направихме сватба с петдесет човека беше скромна, но  много весела. Нямаше скучаещи хора по масите, тържеството мина като по учебник. Малко след медения ни месец забременях и сега очакваме новия член на нашето семейство с голямо нетърпение.

Днес когато си правя равносметка за живота благодаря на Господ, че не се поддадох на влиянието и разбиранията  на роднините ми, щстлива съм, че послушах онова мъничко тихо гласче в душата ми, което жадуваше да се освободи от оковите на това вредно и разяждащо психиката съжителство. Затова мили хора когато се възмущавате на нечий живот, когато го оплювате или просто "давате съвети за добро" се замислете. Аз знам, че всяка грешка е поправима и силно вярвам, че рано или късно съдбата ни предоставя шанс за ново начало, независимо дали упорито сме го търсили или е било случайно стечение на обстоятелствата.