На майка ми -  Бианка Габровска

Твърдиш отново, че не те обичам...

Усещаш ли, че пак ме нараняваш?

Да, вярно е, на тебе не приличам...

Но Господ ме е сътворил такава.

 

Навярно също Той ни е изпратил

разгромите, нетрайните победи,

усмивките, просветнали за кратко,

надеждите, изчезнали безследно.

 

Но

две неща от теб съм наследила -

да предизвиквам на дуел света,

и слабостта, която дава сили

да спра секунди преди пропастта.

 

 

Сега ме прегърни!

Не ме отричай!

Със теб съм жива, както ти - чрез мене.

Непокореното до днес момиче

е Млечен път

от звездните ти вени.