Жената на прага -   Бианка Габровска

Тя ме спря и поиска ръка  -

да ми гледа. Така ме подмами.

Беше слаба и крехка жена.

И приличаше много на мама,

 

там от снимката, дето в нощта

баба тайно за миг ми показа.

После баба когато умря,

някой старата ракла изпразни.

 

След години от спомена кратък

не остана дори и въздишка.

Аз се гмурнах в живота. Нататък

всяко връщане беше излишно.

 

Само някога в сънища скрити

до леглото си стъпки  очаквах.

И със болка, взривила гърдите,

лягах , свита до старата ракла.

 

Без сълзи....

                    Днес жената на прага-

като в детските приказки бяла,

към лицето ми с пръсти посяга.

Но виновно ги скрива под шала....

 

И си тръгва, съсипана, няма...

Безнадеждно се стапя във мрака

 

Боже, колко прилича на мама!...

Не я спрях.

                        После тайно заплаках..