Носталгия  - Бианка Габровска

Аз вече нямам пристан в моя град.

Замръкна ли, къде ли ще осъмна?

И всеки втори тук е непознат.

Пътеката към портата е тъмна.

 

Притихнала отсреща мълчаливо,

се взирам към познатия балкон.

Прииждат спомените - още живи.

Нахлуват като птици в моя дом.

 

Прозорците просветват изведнъж.

Но чужди сенки движат се в сумрака...

Сега, ако от свода рукне дъжд,

тук няма никой, който да ме чака.

 

На мама умореното лице

към улицата няма да надзърне.

"Дали е мокро моето дете?"

А татко да дотича със чадъра.

 

Домът е чужд, а хората - различни...

Но гордият Балкан - един и същ!

В недрата си закътал древни притчи,

над моя град издига се могъщ.

 

Врабчета във брезичките гнездят.

И вадички по улиците тичат.

Тук розите не спират да цъфтят.

........................................................

А аз на прага мълком коленича...