ПЪТУВАНЕ МЕЖДУ МАЙКА И ДЪЩЕРЯ - Сузана Йорданова

На една автобусна гара в една есенна утрин  преди 19 години започна едно пътуване.


Цялото семейство се беше събрало на автогарата да изпрати едно 22-годишно момиче, което заминаваше за чужбина да се труди. Аз бях на пет и половина. Татко ме държеше в ръце и махахме на момичето, което вече се беше качило в автобуса. Татко ми беше обещал, че после ще ходим на пикник. Детското ми сърчице се вълнуваше, че ще бяга из природата и ще събира пръчки, и не осъзнаваше точно какво се случва.
Махах усмихнато на момичето от ръцете на татко, а момичето махаше през стъклото на автобуса през сълзи.
Само си представям какво й е било в този момент.  Какво й е било на мама...
Не можех да разбера защо мама плаче, но много се натъжих. Знаех само, че тя заминава да работи в чужбина, и скоро ще се върне.
И така на една автобусна гара в една есенна утрин започна едно пътуване. Пътуване между майка и дъщеря.
Това беше първото заминаване на мама - още преди 19 години. Все още не е имало последно. Вече 19 години тя покорява чуждестранните  пътища, а от 6 години и аз споделям същата съдба, само че по други…

Помня как, като по-малка, когато тя беше в Гърция, отварях гардероба й, вадех дрехите й, и ги душех. Още при отварянето на вратите, ме лъхваше маминото ухание. Все едно мама си беше при мен.
Помня как, за 8-ми Март й бях направила ръчна картичка във формата на сърце, което бях оцветила в червено.  Бях я закачила на една етажерка, за да й я дам, когато си дойде. Когато мама се върна, картичката беше леко избледняла.
Помня, че ако ми се плачеше, криех сълзите за себе си, защото знаех, че на нея й е по-тежко, отколкото на мен. Аз си имах татко, баба и дядо, а тя беше сам самичка в тази Гърция.
Мама пропусна много важни неща в живота ми.
Мама пропусна първия ми учебен ден.
Мама пропусна първите ми тревоги, когато станах жена.
Мама пропусна дипломирането ми.
Мама пропусна първите ми любовни разочарования и първите ми трепети.

Не знам дали тя се обвинява или съжалява, знам само че за всички тези години така и  не успя да си навакса майчините ласки с мен. Когато се върнеше, винаги спеше при мен, прегръщаше ме и ме целуваше с часове, сякаш още съм малкото й бебе. Тя още го прави... Сякаш си наваксва изпуснатото време. Сякаш се опитва да  догони времето, да го потупа по рамото и да му каже да се обърне за мъничко. Сякаш няма да й стигне никога да си  наваксва…
А на мен, мамо, няма да ми стигне живота, да ти се отблагодаря!
Ти пропусна много важни неща в живота ми, мамо!
Но никога  не „пропусна“ да бъдеш майка!


С любов,
От дъщеря ти