*** - Милена Белчева

Никне ангелска нежност безмълвно по дланите груби.

И усмивка от спомен любим грейва в нас като цвете.

Нека всичко в света, безвъзвратно дори, да загубим,

само нашите майки да са живи и тихо ни светят.

Само нашите майки да ни шепнат гальовно до късно

и с надежда и зов светли друми за нас да предричат.

Те умират внезапно, а после внезапно възкръсват,

в паметта на сърцето и в едно закъсняло: „обичам...“