*** (Сливане) - Милена Белчева

Кротко ръми. Хлад обгръща града. Свечерява.

Звезден прашец се посипва над хора и къщи.

Тръпне неспирно гръдта от нетленна жарава –

мама не спи и ни чака с тревога присъща.

Мама не спи. Пренарежда дома и въздиша.

Често така – без покой и утеха била е.

С трескав копнеж обикаля из старата ниша –

живи и здрави, поне, да ни види накрая…

Залък е тя. И животът без жал ще я глътне,

щом се стопи от вменени вини и проблеми.

И ще осъмнем тогава сами и безплътни.

И ще застинем от страх – ослепели и неми.

Мама не спи – и пред нас е с очи добродушни.

Вдява конец – да зашие сърцата раздрани.

Като малки деца -  ще протегнем ръце-да я гушнем.

И догдето тя чезне в нощта, в този миг ще останем.