БДЕНИЕ - Тоня Борисова

На скъпите ми рожби – Милена, Сълзица и Гергин.

И на всички деца на България – с болка и обич!

 

На възглавката бяла, като звездица,

разпиляла руси коси,

спи малката нежна Сълзица –

моята грижа и будна тревога,

връстница на страшния взрив над Чернобил!

А Гергин и Милена – лъв и лъвица,

до нея прегърнати спят:

той още първите думички срича,

тя е голямо, красиво момиче

и по любов и хвърчи умът!

Ненаситно ги гледам. Ужасни въпроси

в мен забиват отровни жила.

Всяка вечер ги виждам как измъчени носят,

заедно с хиляди други деца –

все по-далеко, все по-високо

тежкия Български Кръст към Голгота!

А телцата им крехки фосфорно светят

и се разсипват в мрака...Боли!

Не за туй ги родих! Питам –

кой ги обрече?

Те да дишат спокойно не могат дори.

Аз съм Майка и имам право да знам:

кой бездушно в олтара на зли богове

като жертвен курбан ги пренесе?

Кой сърцето ми майчино нарани

и на дива жарава от неизвестност

за едната Надежда, душата ми мъчи?

Аз съм Майка и трябва, трябва да знам

колко цезий в кръвта им има;

йод и олово; горещи частици...?

Дебнат ли подло хищните птици –

бъдните болки – свирепи и гладни,

трите ми свидни рожби да грабнат!

Няма да дам – не съм гълъбица:

гневна и бясна орлица съм вече!

Чуйте добре, господа политици:

„ За лицемерната ви „човечност” –

Остър е клюнът на наш`то Възмездие!”

Казвам на наш`то – ние сме много:

Майките, дето раждат България;

детския смях и мъжкия огън;

светлата Нежност, Любовта, Вярата!!

Ще ги опазим – в сърцата и дланите

и на душите в дълбоките тайници,

за да пребъде чрез тях земята ни

и да дочака своите празници!