МАЙКАТА - Тоня Борисова

Не хвърляй, нивга камък срещу оня,

комуто Господ свидно е отнел:

ще сториш грях, беда ще те догони –

пред  Бога няма броня и предел!

Небето всичко помни и нарежда –

рабош от възлопис – Добро и  Зло;

отнема от децата ни Надежди:

за бащините грехове – по сто,

за майчините – по хиляда взема!

От памтивека, знам, че е така:

бащите са отбрано, златно семе,

но Нивата, но Майката - една!

Блестят ли с Добродетели децата –

наследство бащино са Дарба, Чест и Слава!

„Строшат ли стомните”, „огелпят ли кълбата”

едничка Майката виновна е тогава!

Да имаш майчица е дар от Бога,

но Майка да не си – тя вечно мисли!

Сърцето й е извор на  тревоги -

целебен извор от Любов пречиста!

Сълзите на Душата й, пролети

за рожбите дорде изпроси милост,

превръщат я накрай в звездица светла,

да сочи пътя им и ги закриля!