ЗАКЪСНЯЛА ПЕСЕН - Тоня Борисова

Аз весели и тъжни песни пях

за обич, доброта, страдание,

за светли Рождества и тъмен грях…

За тебе само песен не изпях –

 прости ми, Мамо!

В душата си изплаквах всеки звук

и късах от сърцето нежни думи –

запея ли, да се завърнеш тук,

невидима да ме целуниш!

Но Времето обратно не тече

и нищо никога не връща!

Как искам, мамо, в песента поне

душите ни да се прегръщат!

Не бях добра  и кротка дъщеря –

ранявах те често с Мълчание.

Как твоята свята ръка сега

за прошка да целуна, Мамо?

Но времето обратно не тече

и нищо никога не връща!

Дано, дано във песента поне

душите ни да се прегръщат!

1993г., София