Моята майка - Айлин Мустафа

Животът ни среща с различни хора и това го прави цветен и неповторим. С някои от тях ставаме познати,с други колеги, с трети роднини и приятели,както и доста често си печелим врагове.Но има един човек,който е най-важната,най-специалната и действаща личност в живота на всеки един от нас-МАЙКАТА.

Моята майка е най-честната и достойна жена,която познавам и вярвайте, в думите ми няма капчица преувеличение.Друг е въпросът дали аз я заслужавам,но за това ще се спра малко по-надолу.

Майка ми е дребна на ръст,с къса кестенява коса,лицето й е малко,излъчващо голяма доза благородство.Ръцете й са загрубели от дългите години изпълнени с труд,именно това ги прави важни,защото работещият и трудещ се човек винаги е със захабени ръце.Но най-отличителните за мен са майчините очи.Тези две искрици,които стават свидетели на множество неща,които денем и нощем плачат,които се усмихват и греят изпълнени с надежда.Погледът на моята майка не може да се сравни с ничий друг,не може да ме докосне като друг.Той може да изрази най-истинската и чиста любов или пък,когато си сгрешил да те накара да се почувстваш виновен дори да не си го признаваш.Говори без думи,но те са най-разбираемите проникващи дълбоко в сърцето.Повярвайте ми,изключително много боли,когато една майка погледне детето си с разочарование,с недоверие,с огорчение.Това е по-лошо и от сто камшика,защото раните ще зараснат,но онзи макар и кратък поглед няма да изчезне,а ще гризе отвътре,ще руши, стигащ до дълбините на разкаянието.Моята майка много често ме е гледала по този начин,а това означава,че съм я наранявала дълбоко.Разбирам и осъзнавам грешките,старая се да не ги повтарям,но аз съм изключително емоционален човек и правя скандали от най-малката дреболия,изричам думи от които после съжалявам,не говоря с тона присъщ на едно момиче към майка си,но това не означава,че не я обичам. Макар и да не искам моят характер е такъв,опитвам се да се променя, да бъда по-сдържан и уравновесен човек,но трудно се получава.Не искам да я наранявам,не искам да страда.Знам,тя също много ме обича,прави всичко,за да съм щастлива,гордее се с мен и винаги ще го прави,но за да откривам грешките си ще ме гледа с онзи поглед, пораждащ едновременно у мен вина,уважение и респект.

Моята майка е и мой баща,защото от осемнадесет години насам тя вече е глава на това семейство съставено от двама души.За нещастие баща ми получил инфаркт два дена след навършилите ми две годинки.Когато хората празнуват деня на влюбените,ние отбелязваме още една година без нейния скъп съпруг и моят грижовен баща.След 14-ти февруари 1999г аз нямах баща,но за сметка на това получих най-грижовната и всеотдайна майка, за която всеки може да си мечтае.Беше й много трудно,но работеше,работеше здравата, за да ми достави всичко от което се нуждая,да не чувствам липса.Имаше периоди,в които бяхме пред прага на мизерията и се принуждаваше да обикаля с часове в гората,за да намери някоя и друга гъба,да я продаде и да купи хляб.Въпреки,че беше уважавана медицинска сестра с над двадесет годишен стаж във Велинградската болница,принудена да напусне след смъртта на баща ми и да се погрижи за мен,тя никога не се унижаваше да работи каквото и да е.Както казах по-горе тя е достоен човек,за нея истинското унижение е съжалението. Тя мрази да я съжаляват,не приема милостиня,не обича да я наричат вдовица.Иска да постигне всичко със собствени усилия.

Майка ми се отдаде и живя изцяло за мен, и продължава да го прави.Тя е борец в живота,бори със всичко и всички в името на моето бъдеше.Винаги гледа първо аз да съм нахранена и облечена и чак след това обръща внимание на себе си.Майка ми не знае какво е почивка,тя никога не се спира,все е в движение и под напрежение и всичко, с което се захване го върши старателно и качествено.У дома тя е и домакиня,и глава на семейството,и майка,и добра приятелка.В училището,в което работи е медицинска сестра за над петстотин ученици и се грижи съвестно за тяхното здравословно състояние.Много рядко съм чувала да се оплаква от нещо,дори да не е добре тя си мълчи,не споделя с никого,търпи и стиска зъби.Въпреки служебните и домашните си задължения тя винаги е намирала и намира време за мен.Освен,че ми осигурява сигурен и спокоен начин на живот, не пропуска да следи и личностното ми развитие.В ученическите ми години винаги ми помагаше с уроците,караше ме да уча,да чета книги,да се упражнявам с таблицата,да развивам мисълта си.Винаги ще помня как след всеки урок по история намираше време,прочиташе темата и ми я разказваше по един увлекателен начин,за да мога да я разбера,харесам,проумея и науча.Ако учехме за Левски с трепет и гордост ми говореше за неговите идеали,неговата човечност и справедливост,храброст и мъжество.Ако учехме за Ататюрк с удивление споменаваше за реформите довели до светския начин на живот и демокрацията в Турция.Не пропускахме и уроците по литература.Слушаше ме как рецитирам Вапцаров и четеше разказите на Елин Пелин и Йордан Йовков. И днес,дори когато съм вече в университета, продължава да ми помага с каквото може.

Моята майка е един страхотен и буден човек,който се интересува от много неща.Обича историята и при това древната.Мечтата й е била да стане археолог или учител по история,но въпреки,че не е успяла тя винаги я пази в себе си.Харесва историческите романи,интересува се от различните епохи от сорта на класицизма,романтизма и тем подобни.Благодарение на нея се влюбих в историята и открих неща,които обичам.Допадат й комедийните филми,най-вече тези,в които участва Луи дьо Фюнес.В младежките си години е учила и преподавала Есперанто( мъртъв език) и сега от време навреме с носталгия си припомня и разлиства списания и книги издадени на него.Много желае да посети Египет,Франция и Китай.Ако имам възможност един ден бих искала да я заведа до тези богати на култура държави.Неджие ( майка ми) също така много обича природата,чистия въздух,цветята.Тя е човек изпълнен с живот,изключително енергичен и деен.Мрази лъжата,за нея едно от най-долните качества е да лъжеш.Буквално лъжецът е недостоен човек! В нея няма злоба,тя е добър и сърдечен човек.Дори,когато другите се отнасят зле,тя им отвръща с добро.Не таи злоба,нито завист,даже бих казала,че е прекалено наивна и това понякога ме ядосва.Не искам да е чак толкова добра,не искам хората да се възползват от мекото й сърце.Тя е човек на услугите,но никой не услужва на нея! Случвало се е да се обадят в два часа през нощта за инжекция на някоя си жена в града и без да се замисли е готова да окаже помощ.Същата тази жена обаче наложи ли се да направи нещо за мама се прави на заета.Точно заради това се нервирам,другите не са като нея и никога няма да бъдат,но въпреки това тя пак е готова да откликне на чуждата болка.Много често чувам,че добрите хора имат нещастен живот,тя е примерът за това.Трудно детство,бедни родители,проблемни брат и сестра,скандали и тормоз.Чудя се как е успяла да се справи тогава,как се е справила и след това? От къде намира сили да се справя със всичко? За мен тя е жена Герой,малко хора са вече такива,бих казала,че са изчезващ вид.Майка ми винаги е до мен, когато имам нужда,винаги ме подкрепя във всичко,не пропуска да ми показва грешките.Когато падам тя ме изправя,когато не вярвам в себе си,тя вярва и ми дава стимул да се боря и аз.Тя ме научи да не се страхувам от гръмотевиците като ми показа,че по-приятна и сигурна от майчината прегръдка няма в студените зимни нощи.Тя ми показа разликата между доброто и злото,научи ме да бъда честен и справедлив човек, въпреки бурния  ми характер.Тя ми даде живот,тя ми даде обич,сигурност и крила.Единственият човек на когото мога да разчитам безусловно! Тя е моето минало,настояще и бъдеше.Тя е моята майка и наистина съм късметлийка щом я имам!

 

 

 

 

-