Нашата майка твори - Милена Иванова

Ухае зелник под месал,

божур в градинката пламти,

със мама грейва Слънчо цял,

денят настройва да звънти,

 

в малинка-чашка е прелял

и пулсът ù във нас тупти.

За обич Бог я е създал:

„Щастливо, чеденце, расти!“

 

Какво ли не животът дал -

до бедност – ум с ръце – мечти,

високи друми - с идеал,

 - та шарен да й се диви.

 

Владее занаяти сто

и крак не сгъва до звезди,

земя обръща, няма стоп,

кога е чедото в беди.

 

Отчупвам залъче в тава,

затъквам китката в коси -

в възторг притихнал е света -

с усмивка мама пак твори!