Всичко за майка ми - Елена Итова

Още докато си една невидима точица в коремчето и започва началото на една истинска любов. Усещаш, че се състоиш от две половини, наричам ги „аз“ и „мама“.

Може би първото нещо, което трябва да кажа за майка ми, за моята втора половинка, е колко много се гордея, че точно тя е жената, която успя да ме направи достоен човек, макар и възрастта ми да е още доста крехка.

Тя е уникална. Сигурна съм, че няма друга като нея. Мисля си, че винаги я е ръководила сила, която играе ролята на най-добрата и приятелка. Това е нещо много голямо и силно, което и помага да се справя с всички трудности и пречки. Заблуждавам ли се, обаче, то тогава не намирам обяснение откъде намира сила да продължи непоколебимо напред.

Мама е събрала в себе си много неща на едно място. Тя е като един огромен антоним. Помислете за огъня и водата, студа и топлината, или за деня и ноща, слънцето и луната... Гледаш я, уж толкова крехка на вид, също като листенцата на маргаритките, които обичаме да късаме, но в същото време е стъпила здраво на земята, забила уверен поглед право в желаната цел. Тогава забравяш за маргаритките и си представяш, че е направена от вечен, неразрушим камък.

Какво ли да кажа за настроенията и? Погледне ли те, когато е ядосана, усещаш как цялото ти тяло изтръпва и ти иде да се скриеш от света, да се свреш в най-близката дупка, също като изплашено мишле.

Мама има и мека страна. Когато ми се усмихне, забравям за всичките ни проблеми, чувствам онази топлина, както когато бях на десет и ме целуваше за лека нощ. С прегръдката си може да те отведе до много красиви места и да бъдеш сигурен, че там е най-безопасното място в целия свят. Това го може само мама.

Толкова и се възхищавам. Ако реша да подръжавам на някого, това със сигурност ще е майка ми.

Иска ми се да я покажа на целия свят. Всики да разберат, че е моята мама, и че си имам най-скъпоценния камък.

Ядът и тъгата са едни от нещата, които с лекота могат да те бутнат. Понякога ме е яд, че двете изградихме тънка, невидима бариера по между си и не сме се научили да изразяваме хубавите емоции една към друга. Мечтая за един ден, само един ден, в който ще знаем, че сме преодоляли всички проблеми, и че ни чака по-добър живот.

Не знам дали това е всичко за майка ми. Знам само, че това е всико за нея, което аз мога да кажа с толкова малко думи, но и всичко, което пиша със сърцето си.

Знам и още нещо. Моята сила, която не ми позволява да падна, силата, от която черпя знания непрестанно, и заради която знам защо се боря и защо живея, определено се казва мама. Това е тя- целият ми свят.

 

 

 

 

                                               С много обич.