СРЕЩА  И  СБОГУВАНЕ - Ани Димитрова

Бях в безтегловност.

Движех се като сянка

 с болка просмукала плътта ми,

разклонена във всяка клетка

на тръпнещото ми тяло.

Невидима сила ме тласна напред

към торбата върху пръстта.

В нея лежаха костите

на моята майка.

Исках да ги погледна,

да видя какво  е останало,

да чуя гласа й .

Не се страхувах.

Тишината се бе разтворила.

Надникнах и видях косата й.

Леко потрепна.Позна ме.

Сякаш духът й  прошепна.

Бях огън и лед.

Изгарях и мръзнех.

Бях прилив и отлив.

Потъвах в истината

за да изплувам

в действителността.

Бях болка  и сила.

Страдах от загубата

и се радвах,

че  отново са заедно.

Днес ще отплават далече,

но знам че всяка вечер

сгушени  сред звездите,

ще очакват да погледна нагоре

и както някога да поговорим

за нещата от живота.