На мама годините -  Радка Атанасова- Топалова

Смаляваш се по малко всеки ден.

И ме забравяш.

Като дете, приседнало до мене

ти търсиш миналия ден тъдява.

 

Понякога смаляваш

грешките, вините ми,

забравила да ме погалиш.

Душата,с раните измити,

намира кръстопътя на съдбата.

 

Очите ти - ми следват пътя.

Гърба сърдито го усеща...

Тъгата в дните ни задъхани

ме чака в следващата среща.

 

Смаляваш се по малко всеки ден.

Смалявам се до теб и аз.

Но, майчиния тих рефрен

за мен е живия компас.

 

Радка Атанасова- Топалова