ЛЕКАРСТВОТО Е …МАМА - Величка Зердашка

                                  на майка ми

 

Предаваха ме толкова приятели

с претенции за истински и първи

и само твоите ръце с любов погалили

лекуваха душата ми обляна в кърви.

Посрещах утрини пред тежки битки,

които ме разпъваха в дилема,

но ти ми плисваше вода с омайни китки –

като водата правилният път да взема.

Замръквах с вечери от самота родени,

когато мислех си, че съм единсвена в света,

но твоите очи усмихнати към мене

ме носиха над грешната земя.

И радости ми пълниха душата,

но само с тебе те ми бяха мили,

защото  ти ми беше вятъра в крилата,

от които бликат мойте сили.

Разбрах едно-едничко нещо

за тоз живот и пъстър, и ужасен,

че няма обич по-гореща

от твоята и образ по-прекрасен.

Така събрала теб и мен в душата,

усмихната разтварям своите ръце!

Прегръщай, мамо, мене  и дъгата,

в мен бие част от твоето сърце!