Любовта ти с морето се връща - Милена Френкева

Любовта ти с морето се връща

и вълните са твойте ръце,

че премести си родната къща

в сияйното синьо небе.

И по птиците думи ми пращаш,

и съвети по изгрева свеж,

и ме следваш невинно любяща,

и ме милваш отгоре с копнеж.

Че със болката мъчно живея

и очаквам, че ти си добре,

и при Бога по-често се смееш,

и спокойно си гледаш напред.

На земята животът е мрачен

и когато ми трябва светлик,

безутешно щом почна да плача,

и в съня ми се връщаш за миг.

Ти си там, но си тук, откогато

съм проплакала първия ден

и ме водиш със своята святост

от небето със поглед смирен.