На мама - Санита Куцарова

Ти ме със живот дари,

в лъчи облече,

красотата си ми подари

и съм твоя вече.

За мен сърцето те болеше,

не спеше през нощта,

плачеше, тъжеше,

ако повали ме болестта.

Будуваше, за да ме лекуваш,

стискаше ме за ръката,

помилваш ме, челото ми целуваш,

та олекне на душата.

Пазиш ме от мъничко дете,

над мене бдеше,

обичаш ме до седмото небе,

моята героиня беше.

Бях малка и страхлива,

боях се от света,

но те правех тъй щастлива,

усмихваше се на мига.

Била съм непослушна,

палава и дива,

станах добродушна,

мила и красива.

Пораснах и се промених,

помогна ми и за това,

своите таланти преоткрих,

на живота радостта.

Но някъде дълбоко в мене

се крие мъничкото ти момиче,

близо е до тебе денем

нежничкото ти кокиче.

 

Започвам да приличам

все повече на тебе, мамо,

но и неприятности привличам,

плача все на твойто рамо.

Ти си моята подкрепа,

аз – част от твоята душа,

сбираш в малката си шепа

всяка моя паднала сълза.

И знам, че те боли,

щом се натъжа,

моля те, прости ми

и за тази ти тъга.

Знам, че правя грешки,

но отново даваш ми кураж

случва се и забележки

да получавам

в житейския си стаж.

Щастието мое споделяш

и тогава си до мен,

време за мен отделяш

всеки божи ден.

Даваш ми толкова любов,

водиш ме напред,

подготвяш ме за трудния живот –

съвети, лоялност и късмет.

Обичам те, винаги помни,

до теб – и след края на света,

всички грешки ми прости,

за грижите ти благодаря!