ПОД  КРИЛОТО  НА  НАРОДНАТА  УЧИТЕЛКА - Димитрина Христова

Имах щастието да израсна под крилото на народна учителка. Жена смела, за да посрещне нещастията, и всеотдайна  в семейството и в училище.

             Това е майка ми Люба Филипова. Жена необикновена не само защото отгледа сама двете си деца и запазила се като  професионалист.  Преди всичко  успяла да съхрани достойнството си на личност, без да  изневери на себе си и да  загуби вярата си в човека и доброто. Нещастието да загуби любимия човек не я  пречупи.

             Завършила Учителския институт в Шумен, тя поема пътя на традиционната за жените в семейството професия – учителската. Над 40 години учи своите ученици на звучната българска реч и литература. Вдъхва им любов към всичко българско. А те й отговарят с обич и уважение. За тези, които е учила до „народната победа” си остана г-жа Филипова. От момичетата и момчетата, които учи и възпитава израснаха много достойни хора и специалисти. Спомням си един случай. Вървяхме с мама по коридора на Софийски университет. От един кабинет излезе мъж на средна възраст. Извика г-жа Филипова. Когато мама се обърна, той се затича и й целуна ръка. И двете се смутихме от такъв израз на уважение. Оказа се, че го е учила като млада учителка в с. Злокучен, Шуменско / за съжаление съм забравила името му/  Като професор по история на българския език преподавал на студентите и им вдъхвал това, което е получил от любимата учителка. Очите на мама се насълзиха.

             Майка ми беше интелектуалка в пълния смисъл на думата. Усетът й към красивото и изкуството беше необикновен. Свиреше на пиано, рисуваше много добре, опитваше се да пише стихове, рецитираше любимите си български поети. Учудваше с познанията си по литература, наша и чужда. Всичко това тя предаде и на мен. След прочитането на някоя книга, винаги искаше  да разговаряме.

Естетическото си чувство проявяваше навсякъде – в уредбата на дома, кулинарията, облеклото, държането.

             В дома ни никога не е имало охолство.  Жвеехме скромно и много пестеливо. Дори и от малката си пенсия мама успяваше да сложи нещо на страна. А и как иначе при ниската учителка заплата. Много пъти съм се питала как успяваше мама. Не ни липсваше нищо, което имаха другите деца. Намираше средства за участие в училищни екскурзии и други изяви, за посещение на театрални и оперни спектакли, за концерти.

             С помощта на баба в дома ни имаше идеален ред и чистота. Мама държеше да се храним на колосана бяла покривка. Блюдата, особено по празници, се поднасяха красиво.Може да прибави едно листенце или да съчетае съставките и чинията придобиваше съвсем друг вид. Предпочиташе постните ястия. От нищо правеше нещо. Традициите се спазваха. Още усещам вкуса и аромата на приготвените от нея ястия. Кухнята й допадна и на моя мъж, особено супите.

             Облеклото й беше скромно, но много шик. Дори й завиждаха, че се облича по този начин. На  това научи и мен. Годините бяха тежки. Мама сама шиеше дрехите за нея и за нас. Винаги беше в крак с модата. Много често преправяше стари дрехи. Умееше да вмъкне някой детайл – дантелка, ажур, да избродира цветенце и всичко ставаше много красиво. А плетивата й? Колко красиви бяха. В тях като че се изразяваше най-добре усетът й към красивото. Така съчетаваше цветовете в блузите и пуловерите, изплетени от стари прежди, че цъфтяха. Спомням си една бяла блузка, оплетена от нея. Шарките й бяха като шевица. Бях горда, а другите ми завиждаха. А избродираните покривки,  мильотата, изплетени на една кука. Така и не се научих да плета на една кука. Нямаше защо, изплетените от нея неща бяха много и невероятни. Имах чувството, че за нея денонощието е повече от 24 часа. Да не се забравят и купиата тетрадки, които трябваше да проверява. Беше и цветарка.  Вече на възраст продължаваше да поддържа цветната градина в двора ни. Тя беше една от най-хубавите в Шумен. Дори и през зимата гледаше да има цъфнала саксия.

             Към всички се отнасяше с уважение – близки, съседки, колеги, ученици. Всички я търсеха. Не позволи омразата и озлоблението да я завладее. Беше масовик докрай. В пенсионерския клуб, който посещаваше на преклонна възраст, беше инициатор на всички изяви. И сега си я спомням как на от малкия транзистор в старата ни къща слушаше новините и музика. Живееше с времето. Свикнала да се бори, не се подаде и на болестите.

             Своите високи морални качества като доброта, честност, трудолюбие и ученолюбие, тя изгради в мен и брат ми. Страдаше заедно с нас когато ни унижаваха незаслужено. Вярваше в нас и се радваше на успехите ни през годините. Отиде си от този свят на  89 години, угаснала като свещичка.

             Има още нещо, за което съм й изключително благодарни. Тя отгледа моята дъщеря Людмила, кръстена на нея. Беше до нас с мъжа ми когато решавахме здравословните й проблеми.  Не мога да не спомена и за впечатлението, което остави в сватовете ни при годежа на Людмила. Подарените от нея неща бяха много и красиви. Приготвените от нея чаршафи и покривки бяха с фина бродерия. Полагаше  грижи за  Лиляна и Златина, дъщерите на брат ми. До последно живееше. Дори подпомогна закупуването на пиано за тях. Беше винаги до нас когато имахме нужда от помощ. Гостуваше ни често в Силистра. Не може да не се упрекваме, че сме допускали да бъдем нелюбезни с нея, погълнати от ежедневието и проблемите. Благодарим  ти, мамо! Споменът за теб живее в нас и нашите деца и внуци!

             Считаме се за щастливи при такава майка!