На мама - Стефка Анчева

С каква е закваска заквасен,

от какво тесто  омесен,

духът ти, мамо?

Пътят ти не е бил гладък,

нито залъкът сладък и лесен.
Сираче останала рано,

с един брат невръстен

и две сестрички.

Без ласка, без детство, без радост.

С отрудена младост,

от грижи и мисли за всички.

Откъде толкова сила
 да се пребориш самичка

с несретната си неволя?

Тъй както песен и птица

литват на воля в простора,

да се издигнеш високо-високо,

до висините, да те не стигат злините-

хорската завист и злоба.


Човека в теб да опазиш

и да направиш, майчице,

хора и нас самите.
Думата ти , мамо,

мери ръст със Балкана,

а сърцето - с безкрая.

Друг с толкова обич и сила

на света, майчице, няма!