На майка ми - Христо Кайряков

Страх ме е сякаш да пиша за нея,

не зная дали така да пиша умея,

как с думи такива чувства да лея,

а с една нейна ласка аз целия грея.

 

Още вълшебството търся на мама,

как с прегръдка лекуваше рана,

ръцете и нежни за мен бяха храма,

а спокоен бях аз с такава охрана.

 

Моя майко, за мене ти си сила,

няма от твойта по-голяма закрила,

как успяваш ти душицата мила,

цял живот до мен и с мене си била.

 

Когато далеч от мене си днес,

от мен да бъдеш с различен адрес,

по телефона да чувам аз „ало добре съм“,

без тебе майко, аз за къде съм.

 

Често аз за „чао“ те  прегръщам,

буца голяма преглъщам,

да не заплача, аз не се обръщам,

и се моля все при теб да се връщам