+++ -  Мариана Стоянова

И тази нощ в съня дойде ми, мамо!

Люля ме с обич в своите обятия.
Прегърнала по детски твоето рамо,
превърнах го във моето разпятие.
Не бях добрата дъщеря за теб.
Не бях и лъч надежда в утрото на края.
До гроб ще нося твоя образ блед
със две очи, загледани в безкрая.
С ръка, подпирна пръчка стиснала,
със стара кърпа за косите побелели –
завинаги си моя болка, стон и мисъл…
Молитва свята към безбрежните предели…

 

Мариана Стоянова