Черешова Задушница в памет на мама -  Мариана Стоянова

Днес е поредна Задушница, мамо!

Хора раздават за помен череши.
Твоят гроб залутан в тревата е, само
свещица запалена на него не свети.
Синът е отдавна далече, в чужбина.
Внуците имат своя си свят.
Не се е сетил и някой роднина.
Към гроба проправям пътеката аз.
Тежат ми годините, без теб наредени.
Страшно студено е без твоят дъх.
Стигам до гроба. Ружи засмени
сред гъста трева се борят за лъх
въздух, топлина и малко надежда,
че ще ги има за кратко в света.
Дали от годините глава ми се свежда,
или защото с теб оставам сама
да ти разкажа последните вести –
за родната къща, за мен и за други…
чувствам как черешови песни
поемат по пътя на душите изгубени…