Търся те, мамо! - Мариана Стоянова

Търся ръцете ти в тъмното, мамо,

за да ме стоплят във нощния хлад.
Търся сърцето ти, от обич голямо,
за да захрани духовния глад.

 

Търся очите ти, с цвят на небето,
да ме посрещнат на къщния праг.
Искам да чуя две думи изречени –
кой е приятел и кой ми е враг.

 

Търся те, мамо, ала те няма.
Студната есен цветята сломи.
Твойта градинка самотна остана,
тихо изплаква последни сълзи.

 

Ще те намеря – дори и в безкрая.
И ще премина през много води.
Знам, че ще бъдеш в земите на рая.
Там са те – всички светици добри.

 

И ще потърся лодкаря известен,
стискайки в длани последен петак.
Ще му изпея и твоята песен.
За да пристигна до желания бряг