Прощавай мамо - Ирена Митева

Ти мамо, за обич ме роди и ме обикна.

На дъщеря си нежно, топло се усмихна.
Лекуваш рани и ожулените колена,
пазиш ме в прегръдка от човешката студенина.

 

Създателко, пазителка на мойта доброта,
Ти подари ми вяра, че ще открия себе си в света!
С обич и поглед пълен с надежди каза ти:
„Слънце мое, за тебе са звездите, високо полети!”

 

Прощавай мамо, някой ден, ако си тръгна,
но аз ти обещах небето, че ще стигна.
И моят път нагоре е, високо и далече!
Прости ми, ще дойде ден да ме изпратиш вече!

 

На прага съм, ще ме изпратиш, мамо!
И днес звездите ще оставят спомен само.
Но обещавам щом себе си намеря ще се върна,
теб и татко силно ще прегърна!

 

Ти знаеш как боли разбитото сърце,
оставих част от него на топло в твоите ръце.
То вечно ще ме връща там където любовта е чиста,
със счупени крила или мечта, подписана на листа!

 

Ти мамо, за щастие роди ме и с щастие ме надари.
Светът с теб и мен усмихва се дори.
Пак ще лекуваш рани и ожулените колена,
и ще ме пазиш в прегръдка от човешката студенина.