ЧУДОТО С МАЙКАТА И СИНА - Божидар Коцев

Жената лежеше в девета стая на градската болница. Беше безнадеждно болна. Поддържаха живота й със системи. Синът й, младо хубаво момче, идваше по два пъти на ден при нея, сутрин и вечер в един и същи час. Сядаше на леглото й, хващаше я за ръката и в продължение на двадесет минути повтаряше в ухото й: „Здрава съм, синко. Здрава си мамо. Здрава съм, синко. Здрава си, мамо...”

В края на месеца лекуващият лекар проведе разговор с него.

- Майка ви, млади човече, умира. Остават й броени дни. Ние с нищо не можем да й помогнем. Искам да ви кажа, че е безмислено да идвате всеки ден по два пъти при нея. Не знам какво й шепнете, но тя не ви чува. А дори и да ви чува, не ви познава и не знае кой сте.

- Може и да е така, уважаеми докторе, но аз зная, че тя е моята любима майчица. И ще  идвам дотогава, докато не отвори очи и не ме познае. Нямате нищо против, предполагам?

Лекуващият доктор понечи да каже нещо, но размисли и само махна с ръка, сякаш да прогони невидима муха. Излезе от стаята и повече не проговори на младия човек.

Красивата медицинска сестра, която беше ням свидетел на разговора, се реши да попита сина:

- Извинете, млади господине, бихте ли ми обяснили какво значат думите: „Здрава съм, синко. Здрава си, мамо.”

Много пъти тя беше слушала шепненето на сина в ухото на нелечимо болната му майка.

Момъкът я погледна така, както здрав човек гледа болен.

- „Здрава съм, синко” са нейните думи, а „Здрава си, мамо” – моите.Тъй като майка ми не може да говори, аз й внушавам в подсъзнанието какво да ми каже.

Сестрата се усмихна подкупващо.

- И вие вярвате, че можете да й внушите подсъзнателно нещо, което тя не разбира?

- Млада госпожице, човешкото съзнание съдържа само 1 процент от информацията на нашия мозък. Останалите 99 процента са в подсъзнанието. Внушението и самовнушението са велики лечители. Позитивната мисъл на човека, внушавана постоянно и многократно на подсъзнанието във времето, може да извърши чудеса с организма му. Жалко, че вашите учени колеги докторите не го проумяват.

Този път усмивката на сестрата беше загадъчна.

- Дано успеете да излекувате с вярата си своята нещастна майка. – каза тя и с фантастичен сексапилен пирует на стегнатото си задниче излезе от стаята.

- С вярата и с обичта между двама ни. – каза по-скоро на себе си синът и със огромна синовна любов целуна ръката на неподвижната си майка.

Измина един месец. Синът на болната жена продължаваше да идва редовно при нея и сутрин, и вечер, и да й говори на ухото същите думи: „Здрава съм, синко. Здрава си мамо.”

Чудото се случи на петдесетия ден от постъпването на жената в болничното заведение.

Този ден беше Успение на Пресвета Богородица според църковния календар. На десетата минута от монолога на сина, ръката на майката трепна и се раздвижи.

Развълнуваният глас на сина й продължаваше да шепне в ухото: „Здрава съм, синко. Здрава си, мамо.”

Санитарката, която миеше пода с дезинфекционна течност, ококори очи, когато видя, че безнадежно болната жена, която всички очакваха да умре, седна на леглото и проговори заедно със сина си: „Здрава съм, синко. Здрава си мамо.”

- Здрава си, мамо! Здрава си, мамо! – изхлипа радостно синът й и трескаво зацелува ръката на скъпата си майчица.

Чудеса се случват само тогава, когато силно и непоколебимо вярваш в тях.