Сутрин - Екатерина Костова

на мама

 

Тъй ли през прозореца излиза

кашлицата черна на годините,

както от дома ни се изнизват

хората, ограбили душите ни?

 

Тъй ли никне, посадено, цветето

в тъмната студена стая,

както с топлината на ръцете си

мама сутрин сгрява чая?

 

 

Автор: Екатерина Костова